Още били малки дъбчетата и кедрите, посадени на всеки участък. Още имала да расте живата ограда на именията. Но през всяка нова пролет старателно цъфтели още малките ябълки и вишнички в младите градини, цветята в лехите и тревата се стремели да приличат на жив килим.Пролетният въздух се пълнел с благотворни аромати и цветен прашец. Живителен станал въздухът. И всяка жена, живееща в новото селище искала да роди деца. Такова желание възниквало не само у младите семейства, но и смятаните за възрастни хора също си родили деца. Хората искали, ако не те, то техните деца да видят в бъдещето прекрасното, сътворено от техните ръце късче Родина, да видят за своя радост, и да продължат започнатото от родителите им сътворение.
В началото на новото хилядолетие като първи кълнове на прекрасното, щастливо бъдеще на цялата Земя се явили всички живи кълнове във всяко имение. Хората, които положили начало за вековете на първите родови имения, още не чувствали до край значимостта на направеното от тях, те просто започнали по-радостно да гледат обкръжаващия ги свят. Те още не съзнавали, каква велика радост са донесли със своите действия на Небесния Отец. Сълзички на радост и умиление сред капчиците дъжд ронел Отецът на Земята. И се усмихвал със слънчицето, и с клончетата на младите дръвчета тайничко се стараел да помилва внезапно осъзналите вечността и завърнали се при Него свои деца.
За новото селище започнали да пишат в руската преса и много хора поискали да видят прекрасното, за да сътворят и те самите подобно. А може би и по-хубаво.
Вдъхновено желание за прекрасно сътворение обхванало милиони руски семейства. Подобни на първото селища започнали да се строят едновременно в различни райони на Русия. Започнало всеобщо движение, подобно на днешното на дачниците.
Девет години след излизането на първия Указ, даващ възможност на хората самостоятелно да устроят своя живот, да го направят щастлив, повече от тридесет милиона семейства били вече заети със сътворението на свои родови имения, на свое късче Родина. Те подреждали своите прекрасни участъци използвайки при това жив вечен материал, сътворен от Бог. С това те творели заедно с Него.
Всеки превръщал своят, получен за пожизнено ползване, хектар земя в райско кътче. За обширните простори на Русия съвсем малко късче изглеждал хектарът земя. Но такива късчета имало много. Именно от тях се състояла и голямата Родина. Чрез тези късчета, сътворени от добри ръце, разцъфтяла като райска градина голямата Родина! Тяхната Русия!
На всеки хектар земя се засаждали иглолистни и широколистни дървета. Хората вече разбирали, как те ще обогатяват земята и че съставът на почвата ще бъде балансиран от тревата, растяща наоколо. И никому в главата не идвала мисъл да използва химически торове и отровни химикали.
Изменил се съставът на въздуха и водата в Русия. Те станали лековити. Напълно бил решен продоволствения проблем. Всяко семейство с лекота и без особени усилия не само обезпечавало себе си с продукти от посаденото в тяхното имение, но могло и да продава излишъка.
Всяко руско семейство, имащо свое имение ставало свободно и богато, и цялата Русия, в сравнение с другите съществуващи в света държави, ставала най-мощната и богата държава.
Най-богатата държава
— Почакай Анастасия, не ми ясно по-какъв начин държавата изведнъж е забогатяла. Нали ти самата каза, че произведената в родовите имения продукция не се е облагала с никакви данъци, тогава от какво е забогатяла държавата?
— Как — от какво? Помисли сам по-внимателно, Владимир. Нали си предприемач.
— Точно защото съм предприемач и знам: винаги държавата се е стремила повече данъци да събира от всекиго. А тук изобщо е освободила от данъци тридесет милиона семейства. Тези семейства, разбира се, са могли да забогатеят, а държавата при тези условия би трябвало задължително да се разори.
— Но тя не се разорила. Отначало изцяло изчезнала безработицата, тъй като човекът, който не намерил реализация в обичайната за днешния ден промишленост или друга търговска или държавна структура, можел изцяло или частично да се посвети на работа, или по-точно казано, на съзидание в своето имение. Отсъствието на безработни веднага е освободило паричните ресурси за тяхната издръжка. Осигуреното продоволствие чрез тези семейства е избавило държавата от всякакви разходи за селскостопанското производство. Но това не е главното. Руската държава благодарение на множеството семейства, устроили в съответствие с Божествените предначертания своите имения, получила доход, значително по — голям отколкото днес й носят продажбата на нефт, газ и други ресурси, традиционно смятани за основни източници на доходи.