Иван Никифорович, трудно прикривайки вълнението си, заговорил с дъщеря си:
— Не се вълнувай Дашенка, мама повече няма да се плаши, когато се замисляш. Ти само разкажи, за какво си мислиш. Какво ти е нужно непременно да домислиш и защо стрелките така бързо се движат когато ти мислиш?
— Аз, татенце, искам да направя така, че всичко приятно да продължава повече време, а неприятното да стане малко и незабележимо, и изобщо, така искам да го измисля, че стрелките да пропускат неприятното, и него да го няма.
— Но нали всичко приятно и неприятно не зависи от стрелките Дашенка.
— Не от стрелките татенце. Разбрах, че не от стрелките. Но аз така си ги движа за да усещам времето. Кукувичката отчита скоростта на мисълта ми, защото трябва да успея… Ето защо движа стрелките.
— Как го правиш, Дашенка?
— Лесно. Представям си с крайчеца на мисълта си стрелките на часовника, после помислям, че те трябва да се движат по-бързо, и те започват да се движат по-бързо, когато започна да мисля бързо.
— Какво искаш да постигнеш, дъще, като придвижваш времето? С какво не ти харесва даденото?
— Харесва ми. Скоро разбрах, че не времето е виновно. Самите хора развалят времето. Ти, татенце, често седиш пред компютъра си, а после заминаваш задълго. Ти, татенце, разваляш времето, когато заминаваш.
— Аз? Развалям? По какъв начин?
— Хубаво е времето, когато сме заедно. Когато сме заедно има много хубави минутки и часове, и даже дни. Тогава всичко наоколо се радва. Помниш ли татенце, когато ябълката тъкмо беше започнала да разцъфва… Вие с мама видяхте първите цветчета, и ти вдигна мама на ръце и я завъртя. И мамичка се смееше така звънливо, че всичко наоколо се радваше, и листенцата, и птичките се радваха. И аз изобщо не се обидих. Че ти не мен, а мамичка на ръце въртеше, защото аз много обичам нашата мамичка. Аз се радвах заедно с всички на това време. Но после настъпи друго време. Аз сега разбрах, ти татенце го направи друго. Ти замина от нас за много дълго. На ябълката даже малки ябълчици започнаха да се появяват. Тебе все те нямаше. А мамичка ходеше при тази ябълка и стоеше там сама. Но никой не я въртеше, и тя не се смееше звънливо, и нищо не радваше всичко наоколо. И съвсем друга е усмивката на мамичка, когато тебе те няма. Тъжна усмивка. И това е лошо време.
Даша говорела бързо и развълнувано. Изведнъж тя сякаш се стреснала от нещо отвътре и изстреляла:
— Ти не трябва да го разваляш, когато е хубаво… Времето… Татенце!
— Даша… Ти си в нещо права… Разбира се… Но ти не всичко знаеш за времето, в което ние всички… В което ние живеем… — говорел объркано Иван Никифорович. Той се вълнувал. Трябвало някак да обясни необходимостта от отсъствията си. Разбрано да обясни на малката си дъщеря. И като не намерил нищо по-добро започнал да й разказва за своята работа, показвайки на компютъра схеми, модели на ракети.
— Разбери, Дашенка. На нас разбира се ни е добре тук. И на тези, които живеят в съседство, също им е добре. Но на света има и други места, други страни. И там има много различно оръжие… за да защитят нашата прекрасна градина, градините и домовете на твоите приятелки, бащите понякога заминават. Нашата страна също трябва да има много съвременно оръжие, за да се защитава… А неотдавна… Дашенка… Разбираш ли, неотдавна в друга страна, не в нашата, са измислили ново оръжие… То засега е по-силно от нашите… Ето виж на екрана, Дашенка, — Иван Никифорович чукнал по клавиатурата и на екрана се появило изображение на ракета с необичайна форма.
— Ето Дашенка, виж. Това е голяма ракета, а на корпуса й има петдесет малки ракети. Голямата ракета излита по команда на човека и се насочва към указана от него точка, за да унищожи всичко живо в тази точка. Все още е много трудно да се свали тази ракета. При приближаването към нея на всякакъв обект, се включва бордови компютър, от корпуса се отделя една от малките ракети и го унищожава.
Скоростта на малката ракета е по-голяма от тази на голямата, тъй като тя използва в началото на старта по — голяма инерционна скорост. За да се свали такова чудовище, срещу него трябва да се насочат петдесет и седем ракети. В страната, изработила касетната ракета, засега има само три образеца. Те са старателно скрити в разни места, в шахти дълбоко под земята, но по команда, подадена чрез радиовълни, те могат да излетят. Малка група терористи вече шантажира редица страни, заплашвайки ги с големи разрушения. Аз трябва да разгадая програмата на бордовия компютър на касетната ракета, Дашенка.
Иван Никифорович станал и закрачил из стаята. Той продължавал бързо да говори, все повече задълбочавайки се в своите мисли за програмата и сякаш забравил за своята дъщеря, все така стояща до компютъра. Иван Никифорович бързо се доближил до монитора, на който се виждал външният вид на ракетата, чукнал по клавишите и на екрана се появила схема на топлопровода на ракетния комплекс, после схемата на локаторните установки, после отново общ план. Сменяйки изображението, Иван Никифорович вече не обръщал внимание на малката си дъщеря. Той разсъждавал на глас: