— С микробите!? Какви микроби?
— С тези, които са много и живеят навсякъде, около нас и в нас. Те не се виждат, но ги има. Помниш ли татко, в края на участъка на нашето имение, в гората, от земята стърчаха металните основи на стар високоволтов електропровод?
— Стърчаха, и какво?
— Те бяха ръждясали, стояха на бетонна основа. Когато с Даша ходихме за гъби, тя видя тези останки и каза, колко е лошо, че те пречат на ягодите да растат и на гъбите. После каза: «Вие трябва бързичко, бързичко да ги изядете.»
— И какво?
— След два дни тези ръждиви остатъци, както и бетонната основа ги нямаше. Само гола земя, засега без трева… Микробите бяха изяли и бетона, и метала.
— Но защо? Защо, Костя, по-рано не си ми казвал за всичко ставащо с Даша?
— Страхувах се татко.
— От какво?
— Четох по история… В недалечното минало хората с необичайни способности се стараели да ги изолират. Исках да кажа и на мама и на теб всичко, но не знаех, какви думи да намеря, за да повярвате, да разберете…
— Костя, но ние винаги ти вярваме, освен това ти би могъл и да демонстрираш… По-точно, да беше помолил Даша да демонстрира пред нас своите способности върху нещо безобидно.
— Аз, татко, не от това се страхувах… Тя би могла да покаже… — Костя замълчал, а когато заговорил, речта му била развълнувана и пламенна. — Татко аз много ви обичам вас с мама… С Дашенка съм строг понякога, но нея също много я обичам. Тя е добра. Даша към всичко околно е добра. Тя и буболечка няма да обиди. И те нея. Към кошера с пчелите като доближи, седна направо до тях да гледа. Как те летят. Пчеличките… Много пчели й лазеха по ръцете, краката и по бузите, но не я жилеха. Даша протягаше длани към долитащите пчели, те кацаха на тях и нещо оставяха. Тя облиза после дланта си и се засмя. Тя е добра, татко…
— Успокой се Костя. Не се вълнувай. Хайде спокойно да преценим ситуацията. Да, трябва спокойно всичко да обмислим… Даша е още дете. Тя взриви няколко съвременни ракетни комплекса. Би могла да започне световна война. Страшна война. Но и без война… Ако беше разгледала картинките не само с изображения на ракети на противника, но и на наши. Ако бяха започнали да се взривяват всички съществуващи ракети, във всички страни, светът би могъл да окаже на ръба на всеобща катастрофа. Можеха да загинат стотици милиони хора. Аз също обичам нашата малка Даша. Но милиони… Трябва да се посъветвам. Трябва да намеря изход. Но засега. Не знам… Дашенка трябва някак да се изолира. Някак… Да. Може би трябва да я приспим за известно време. Възможно е… А какъв е изходът? Какъв изход да намеря?
— Татко, татко… почакай. Но, може би е възможно да се премахнат от земята всички смъртоносни ракети, които не й харесват?
— Да се премахнат? Но… За това е необходимо съгласието на всички страни. На всички военни блокове. Да… Но това е невъзможно да се постигне бързо. Ако изобщо е възможно. А дотогава… — Иван Никифорович внезапно трепнал, бързо доближил към компютъра, на монитора му още светело изображението на ракетата, която Даша не могла да унищожи.
Той изключил изображението, седнал зад клавиатурата и предал текст: «До щаба. Това съобщение трябва спешно да се разпространи по всички военни блокове и по международните средства за масова информация. Причината за серията взривове на ракетни комплекси са бактерии, способни да включват контакти. Те са управляеми. Необходимо е да се унищожат всички изображения на боеприпаси, които се взривяват. Всички!!! От най-малкият куршум до най-съвременния ракетен комплекс. На управляващия бактериите не е необходимо да знае местоположението на взривоопасния обект, достатъчно му е да види изобразена формата му!»
Иван Никифорович погледнал вече усмихнатата Даша, оживено беседваща с майка си, и добавил към съобщението следния текст: «Местоположението на установката за управление на взривовете е неизвестно». После Иван Никифорович изпратил шифрованото съобщение в щаба. На следващия ден, сутринта се състояло екстрено съвещание на Военния съвет на Русия. Около селището, в което се намирало имението на Иван Никифорович била поставена охрана. Охраняващите се стараели да бъдат незабележими, военните били преоблечени в униформи на пътни работници.