— Ой, — възкликнала изведнъж Даша. Трябва да вървя по важна работа. Приятелката ми Верка върти стрелките. Ние така се уговорихме. Ако забравя. Трябва да вървя.
Двама охранители затворили с телата си изходът от кабинета.
— Какво да забравиш Дашенка? — попитал дъщеря си Иван Никифорович.
— Ако забравя да отида в имението, където живее приятелката ми, Верка, и да помилвам нейното малко цвете и да го полея. А иначе то без ласки тъгува. То обича да го гледат ласкаво.
— Но цветето нали не е твое,-отбелязал Иван Никифорович, — защо твоята приятелка сама не може да го помилва. Цветето нали е нейно?
— Татенце, Верка с родителите си замина на гости.
— Къде на гости?
— Някъде в Сибир.
Възклицанията на присъстващите, произнасяни шепнешком се носели от всички страни:
— Тя не е сама!
— Колко са те?
— Как да ги преброим?
— Спешно трябва да се вземат мерки за всяко подобно дете!
Всички възклицания стихнали, когато от креслото станал възрастен посивял човек. Този човек имал по-високо звание и длъжност от всички присъстващи в кабинета на Иван Никифорович. Той бил председател на Съвета за безопасност на Русия. Всички се обърнали към него и млъкнали. Посивелият човек гледал седящата в малкото дървено кресло Даша, и по бузата му се стичала сълза. После посивелият човек бавно се приближил към Даша, отпуснал се пред нея на коляно и протегнал към нея ръка. Даша станала, направила стъпка напред, хванала краищата на рокличката си, направила реверанс и поставила на дланта му своята малка ръчичика. Посивелият човек известно време я гледал, после навел глава и почтително целунал ръчичката на Даша като казал:
— Прости ни моля те, малка Богиньо.
— Аз се казвам Даша, — отговорило момиченцето.
— Да разбира се, наричат те Даша. Кажи ни, какво ще бъде на нашата Земя?
Момиченцето удивено погледнало в лицето възрастния човек, приближило се до него и внимателно изтрило сълзата на бузата му, пипнала мустаците. После се обърнала към брат си и казала:
— Ти, Костя обеща да ми помогнеш, и да пообщуваш с лилиите в езерото на Верка. Помниш ли че ми обеща?
— Помня, — отговорил Костя.
— Тогава да вървим.
— Да вървим.
В отвора на вратата, след като подминала отстъпилите охранители, Даша спряла, обърнала се към все още стоящия на коляно човек, усмихнала му се и уверено произнесла:
— А на Земята ще бъде… Ще бъде Доброто!
След шест часа, пред разширено заседание на Съвета за безопасност на Русия, посивелият председател казал:
— Всичко в света е относително. В сравнение с нашето поколение, новото е подобно на богове. Не с нас трябва да се сравнява то, а ние с него. Цялата военна мощ на планетата със своите уникални технически достижения се оказа безсилна пред едно единствено малко момиченце от новото поколение. И наша задача, наш дълг, наше задължение пред новото поколение е да изчистим боклука. Ние трябва да направим всички усилия за да изчистим земята от всякакви видове въоръжения. Нашите технически достижения и открития, въплътени в най-съвременни и както ни струваше, уникални военни комплекси, се оказаха ненужни пред лика на новото поколение. Трябва да ги изчистим.
Надпревара в разоръжаването
Състояло се международно заседание на Съветите за безопасност на военните блокове на различни страни и континенти. На него се разработвали планове за екстрена утилизация на военната техника и боеприпаси. Учени от различни страни обменяли опит в областта на технологиите за утилизация. Психолозите постоянно се изказвали в средствата за масова информация, опитвайки се предотвратят паниката сред населението, притежаващо различни видове огнестрелно оръжие. Паниката възникнала след изтеклите в средствата за масова информация известия за руския феномен.