В редица западни информационни източници се говорело, че Русия по най-бързия начин обезврежда намиращите се на нейната територия боеприпаси и се готви в часа «Х» да взриви военните запаси на другите страни, унищожавайки при това голямата част от населението им.
Хората започнали да изхвърлят намиращото се у тях огнестрелно оръжие и боеприпаси в реките, да ги заравят в пустинни места, защото официалните пунктове за утилизация не успявали да приемат предаваното от всички желаещи.
Били наложени глоби за самоволна утилизация.Фирмите посредници вземали голяма такса за приемането на всеки патрон, но това не спирало желаещите да се избавят от това, което заплашвало живота на цели семейства. Хората от градовете, близо до които се намирали военни бази, изисквали от властите незабавно да се ликвидират военните обекти. Но военната промишленост, преориентирана към преработката на произведеното по-рано от нея, работела на предела на мощностите си. В пресата на много западни страни започнали да се пускат слухове за това, че Русия заплашва света с катастрофа. Светът не бил в състояние бързо да се избави от натрупаното оръжие, множество предприятия заети с преработката на военно оборудване и боеприпаси, работели на пределите на своите възможности, но не можели за няколко месеца да унищожат произвежданото с години оръжие.
Обвинявали руското правителство за това, че на него, уж, отдавна му било известно за децата с необикновени възможности и то вече добре се е подготвило за утилизация на смъртоносното оръжие. В потвърждение на тези слухове се привеждал и факта, че руското правителство се занимавало с изкупуване и демонтаж на екологически неблагонадеждни предприятия на само на територията на своята страна, но и на такива, които се намирали в страните близо до руските граници. И ако Русия успеела първа да изчисти своята територия от взривоопасни въоръжения, тя щяла да има възможността да унищожи страните изоставащи в надпреварата по разоръжаването.
Умишлено се подчертавали всевъзможните разрушения и последствия от световна катастрофа. На фирмите, занимаващи се с утилизация на боеприпаси това било много изгодно, тъй като цената на услугите им растяла. Например, даващия за преработка патрони от пистолет бил принуден да плаща 20 долара за всеки патрон. Самоволното закопаване и изхвърлянето на оръжие се оценявало като диверсионен акт. Паниката нараствала и затова, че никой не можел да предложи действена защита срещу способностите изявени у руските деца. Руският президент, както се сторило тогава на всички, направил отчаяна и необмислена стъпка — той се решил да излезе в пряк ефир по всички канали на световната телевизия, обкръжен от деца с необичайни способности. И когато бил обявен денят и часът на изявлението му в прекия ефир, пред екраните на телевизорите се събрало почти цялото население на планетата. В навечерието на този час спрели да работят много предприятия, затворени били магазините, опустели улиците, хората очаквали информацията от Русия. Руският президент искал със своето изявление да успокои хората, да покаже на целия свят, че раждащото се поколение Руси не се състои от кръвожадни чудовища, а че това са добри, обикновени деца, и от тях не бива никой да се страхува. За да бъде по-убедителен, руският президент помолил помощниците си да съберат в неговия кабинет тридесетина деца с необичайни способности и решил да остане сам с тях в кабинета. Така и било направено.
— И какво е казал Президента на Русия на световното общество?
— Ти можеш, ако искаш, сам да видиш тази сцена и да чуеш казаното, Владимир.
— Да, би ми се искало.
— Гледай.
Президентът на Русия стоеше до неголяма трибуна близо до работното му бюро. От двете страни на трибуната седяха на малки столчета деца на различна възраст, примерно от три до десет годишни. На срещуположната стена на кабинета се бяха разположили група журналисти с телевизионни камери. Президентът започна да говори:
— Уважаеми дами и господа, съграждани! Специално поканих за среща с вас децата. И както вие сами можете да се убедите, намирам се в този кабинет сам с тях, без охрана, психолози или родители. Тези деца не са чудовища, каквито се опитват да ги представят в редица средства за масова информация на Запад. Вие сами можете да видите, че това са обикновени деца. В техните лица и действия отсъстват признаци на агресивност. Някои от техните способности ние смятаме за необичайни. Но така ли е наистина? Възможно е, способностите, които започнаха да се разкриват у подрастващото поколение, да са обичайни за човешкия индивид. А не обичайни, не приемливи за човешкото съществуване, може да са нашите творения. Човешкото общество е създало система за комуникация и военен потенциал, способен да доведе планетата до катастрофа.