В продължение на столетия са се водили мирни преговори между държавите, притежаващи най-голям военен потенциал, но надпреварата във въоръжаването не е спирала. Днес има реална възможност да се приключи с този безкраен гибелен процес. Сега в по-изгодно положение се оказват онези страни, на териториите на които не е концентрирано смъртоносно оръжие. За нас такова положение изглежда противоестествено. Но нека се замислим, защо в нашето съзнание се е вкоренила увереността в това, че за човешкото общество е естествено производството на смъртоносни, заплашващи цели народи средства за унищожение на човека?
Новото поколение измени приоритетите, застави ни да действаме в обратна посока — да се разоръжим. Страх, паника, трескави действия, съпътстващи този процес, се създават у мнозина благодарение на изкривеното подаване на информация. Руското правителство е обвинявано за това, че отдавна е знаело за появата в страната на деца с необичайни способности. Тези обвинения не са основателни. На територията на Русия и до сега се съхранява голям военен потенциал, и ние също, както и много страни, правим всичко възможно за неговото утилизиране.
Руското правителство е обвинявано за това, че не се занимава с издирването на всички деца с необичайни способности и не предприема действия за тяхната изолация, подразбирайки при това насилствено приспиване до завършването на процеса на разоръжаване. Руското правителство няма да предприемем такава стъпка. Децата на Русия са равноправни граждани на нашата страна. И нека се замислим, защо възниква желанието да се изолират тези, които не приемат оръдията за убийство, а не онези, които ги произвеждат? Руското правителство предприема мерки за предотвратяването на случаен емоционален изблик у децата,способни да изпратят импулс и да взривят неприятния за тях вид оръжие.
От програмите на руските телевизионни канали напълно са изключени филми, в които се демонстрират оръдия за убийство. Унищожени са играчките, имитиращи оръжие. Родителите постоянно са близо до децата си и се стараят да предугадят тяхна негативна реакция. Русия…
Президентът прекъсна речта си.Русокосо момченце на около пет години стана от мястото си и се приближи към статива на видеокамерата. То отначало само разглеждаше винтовете на статива, а когато ги хвана с ръка, операторът остави камерата си и изплашено отстъпи зад гърбовете на журналистите. Президентът бързо се доближи до момчето, изплашило оператора, хвана го за ръката и го поведе към столчето, на което то по-рано мирно седеше, като му говореше вървейки:
— Поседи, моля те мирен, докато свърша.
Но не му се удаде да продължи речта си. До масата, върху която се намираха средствата за връзка, двама малчугани на около три-четири години си играеха с апаратите за връзка. Тихо седящите от началото на изказването деца се разбягаха из кабинета и се занимаваха всеки с нещо. Само по-големите деца, а те не бяха много, седяха на местата си, разглеждаха журналистите и телевизионните камери. Сред тях имаше момиченце с панделки в косите, и аз го познах. Даша, взривила съвременните ракетни комплекси, не по детски осмислено и внимателно оценяваше ставащото, наблюдаваше реакциите на журналистите.Прилепените към екраните на телевизорите хора от цял свят видяха леко обърканото лице на Руския Президент. Той огледа разбягалите се из кабинета му деца. Видя двамата малчугани, които си играеха с апаратите за правителствена връзка, погледна вратата, зад която се намираха помощниците му и родителите на поканените деца, но не извика никого на помощ. Президентът се извини за прекъсването на речта си, бързо отиде при двамата малчугани, които вече смъкваха от масата един от апаратите, хвана ги под мишница с думите: «Това не са ви играчки». Едно от момченцата, оказало се под мишницата на Президента, видя своето другарче, висящо от другата страна, и звънко се разсмя. Второто момченце, се изхитри и дръпна с ръка Президента за вратовръзката като каза: «Играчки!»
— Така си мислиш, но не са играчки.
— Играчки са,-весело повтори усмихващото се момченце.
Президентът видя, как към апаратите, привлечени от мигането на цветните лампички и звуците, се приближават още няколко малчугана и започват да пипат телефонните слушалки. Тогава той остави двамата непослушници на пода, бързо се доближи до масата, натисна някакво копче и каза: «Незабавно изключете всички връзки с моя кабинет».