После бързо постави на масата чисти листи хартия. На всеки лист сложи молив или химикал и каза на стълпилите се покрай него дечурлига: «Ето ви. Рисувайте, кой каквото иска. Нарисувайте, а после ще видим заедно, кой по-добре е рисувал».
Децата наобиколиха масата, започнаха да разпределят хартията, моливите и химикалите. На тези, които бяха по-нисички и не можеха да стигнат масата, Президентът им сложи столове или ги сложи да седят на тях или да стоят. Убедил се, че е успял да увлече децата с рисуването, Президентът отново се доближи до своята трибуна, усмихна се на телевизионните зрители, пое въздух за да продължи речта, но не успя. Към него се доближи мъничко момченце и започна да дърпа за панталона.
— Какво има? Какво искаш?
— Пи… — каза момченцето.
— Какво?
— Пи…
— Пи, пи. А, значи искаш да отидеш в тоалета? — и Президентът отново погледна вратата, извеждаща от кабинета.
Вратата се отвори и едновременно двама помощника или охранители на Президента бързо се устремиха към него. Един от мъжете със строго и малко напрегнато лице се наведе и взе малкия за ръка. Но детето без да пуска края на президентските панталони, се изхитри, измъкна ръката си от извличащия го извън президентския кабинет строг мъж и направи протестиращ жест към приближилите се други мъже. Влезлите мъже се объркаха. Малкият отново вдигна личице, и гледайки отдолу нагоре президента, отново го дръпна за панталона, каза: «Пи» — и приклекна.
— Не му е времето сега на твоето «пи». Че си и придирчив, — каза Президентът, бързо вдигна на ръце малчугана, извини се пред журналистите и се отправи към изхода, казвайки на ход: «Ние бързичко» — и излезе.
На стотици милиони екрани телевизионните камери показваха, сменяйки картините, играещите, рисуващи и разговарящи помежду си деца. Най-често показваха президентската трибуна, зад която нямаше никой. И тогава от мястото си стана малката Даша. Тя все стол, домъкна го до трибуната, качи се на стола, погледна журналистите, в обективите на насочените към нея камери, пооправи си панделките на плитките и започна да говори:
— Аз се казвам Даша. А нашият чичко Президент — е добър. Той сега ще дойде. Ще дойде и всичко ще ви разкаже. Той малко се вълнува. Но ще може на всички да разкаже колко хубаво ще бъде навсякъде по земята. И че не бива никой да се страхува от нас. Моят брат Костя ми разказа, как сега се страхуват от децата, защото аз взривих големите нови ракети. А аз не исках просто да ги взривя, аз исках само татко да не заминава от нас задълго, и да не мисли толкова много татко за тези ракети. По-добре да гледа мама. Тя е по-хубава от всички ракети. И се радва, когато татко я гледа и разговаря с нея. А когато заминава задълго или гледа ракетите, мама тъгува. А аз не искам мама да тъгува. Костя, моят брат, той е много умен и разсъдлив, та Костик ми каза, че съм изплашила много хора. Аз няма повече да взривявам. Това изобщо не е интересно. Други занимания са много важни и интересни. Те носят радост за всички. А с ракетите вие сами ще се оправите. Ще направите така, че никой никога повече да не взривява. А от нас не се бойте, моля ви.
Вие ни елате на гости. Всички елате. Ние ще ви напоим с жива вода. На мен мама ми разказа как са живели по-рано всички. Правели, правели своите работи, строили разни фабрики и заводи и така се увлекли, че раз — и изчезнала живата вода. Мръсна станала водата. И вода само в бутилчици продавали в магазините. Но в бутилките водата е мъртва, задушена, и хората започнали да боледуват Така е било преди, но аз изобщо не мога да си представя, как може да бъде така, че хората да направят мръсна водата, която самите те пият. Но и татко ми каза, че още има на земята цели страни, в които няма жива чиста вода, и хората в тези страни умират мъчително от болести. И ябълки няма в тези страни, и вкусни горски плодове, защото всичко живо боледува, и човекът който яде болното, се мъчи.
Вие елате при нас, всички елате. И ние ще ви нагостим с вкусни ябълки, не болни, и с домати, и с круши и с горски плодове. Вие ще ги опитате, а когато се върнете в къщи, ще си кажете — не бива да се прави мръсотия, по-добре е в чистота да се живее. После, когато и у вас стане чисто, ние ще ви дойдем на гости с подаръци.
Върналият се с малкото момченце на ръце Президент стоеше до вратата и слушаше как Даша говори. А когато тя замълча, той отиде до трибуната и без да пуска малчугана, удобно настанил се в ръцете му, добави: «Да, разбира се… Вие елате, действително у нас може плътта да се излекува. Но това не е главното. По-важно е всички ние да разберем себе си и своето предназначение.Да разберем, за да не бъдем премахнати от земята, като боклук. Всички заедно трябва да почистим след себе си тази мръсотия, която сме завъдили. Благодаря на всички за вниманието.»