Сцената от кабинета на Президента изчезна. И гласът на Анастасия продължи:
— Трудно е да се каже, дали речта на Президента или малката Даша са повлияли на хората, слушащи прякото предаване от Русия. Но повече хората не искали да вярват на пусканите слухове за агресивността на Русия. Хората искали да живеят щастливо, те повярвали в тази възможност. Желаещите да посетят Русия, да поживеят в нея се увеличили след прекият ефир от Кремъл многократно. Завърналите се от Русия вече не могли да живеят предишния си живот. Осъзнатостта пламвала у всеки, като първия лъч на слънцето сутрин при изгрева.
Наука и лъженаука
— Анастасия, как са могли русите да приемат такова голямо количество гости? Тежко, навярно им е било. Представям си, живееш със семейството си в своето имение, а иззад оградата всяка минута те зяпа тълпа зяпачи.
— Туристите, чужденците, пристигнали в Русия, ги настанявали в градовете, в освободените апартаменти. Продуктите се доставяли от именията, а туристите не ходели там. Само на малцина се удавало да погостуват в мястото на постоянно живеене на новите руси. Психолозите постоянно предупреждавали стопаните на именията, че от тяхното гостоприемство, пристигащите хора, особено от страните считани по-рано за високо развити, получават психически срив. Казаното от психолозите отговаряло на истината. Около четиридесет процента от гостувалите в именията чужденци след завръщането си в къщи изпадали в депресивни състояния, граничещи със самоубийство.
— Как така? Защо? Нали казваше, Анастасия, че в именията всичко е прекрасно, и околната среда, и храната, и взаимоотношенията в семействата.
— Всичко е така, но за много чуждестранни гости видяното се оказвало прекалено прекрасно. Представи си, Владимир, възрастен човек, проживял по-голямата част от живота си в голям град. Човек, стремил се, със всички средства да спечели повече пари и с това да бъде, както смятал, не по-лош от другите. Срещу парите той получавал жилище, дрехи, кола,храна. И ето седи си човекът в мебелирания си апартамент, в гаража стои автомобилът му, в хладилника — храна.
— Е, представих си, всичко му е нормално, и после?
— Ами ти Владимир, сам си отговори на въпроса: «А после?»
— После… Може да пътува някъде този човек, може нови мебели да си купи, или нова кола.
— После?
— После? Не знам какво после.
— После този човек ще умре. Ще умре завинаги или за милиони земни години. Няма да може неговото второ «Аз», неговата Душа, отново да добие земния план на битието. Няма да може затова, че той нищо добро за земята не е сътворил през земния си живот. Интуитивно всеки разбира това, ето защо хората се страхуват от смъртта. Когато стремленията на мнозинството хора са единни и начинът им на живот е сходен, те смятат, че само така, както всички може да се живее. Но ето, че видял човекът живот съвсем различен. Видял земния рай, на любовта пространство, творимо по Божествения образ от човешката ръка, а животът свой той смята за изтекъл и преминал в ада, и в мъчения такъв човек умира, и продължават мъките му милион години.
— А защо не всички изпадат в такава депресия, като видят новият начин на живот на русите?
— Интуитивно други хора чувстват, че дори и в старост, с отслабнала ръка ако започнат да творят на любовта пространство на земята, животът им ще продължи Създателят. И старците изправили плещи, лика си със усмивка озарили, отивали на младите на помощ.
— Все пак, Анастасия, не се получава хубаво, че пристигналите в Русия отдалече туристи не са могли поне по улиците на новите селища на русите да побродят, да подишат чист въздух.
— Живеещите в градове туристи също могли да почувстват диханието свежо на земята, да пийнат и живителна вода. Подухвал вятър в градовете, донасящ от потъналите в зеленина имения и чистота, ефири и прашец. А наблюдавали туристите оазисите райски от разстояние почтително, когато на екскурзии излизали, и се старали да не безпокоят живеещите в тях семейства. Ето, погледни, как всичко ставало е. И пак възникна нова картина от бъдещето.
Аз видях шосето свързващо град Владимир и намиращият се на тридесет километра от него Суздал. Беше ми се случвало да пътувам по това шосе. По-рано рядко минаваха по него туристически автобуси с хора, желаещи да видят древните храмове и манастири на Суздал. Основно по трасето се движеха леки коли с местни номера. Но сега това шосе беше съвсем различно. По разширеното два пъти трасе се движеха красиви автобуси. Навярно, електромобили: не се виждаха остатъчни газове, не се чуваше шума на двигателите, само шумоленето на шините. В електромобилите седяха туристи от различни националности. Много от тях разглеждаха околностите с бинокли.