На около километър от пътя, зад върховете на разни дървета се виждаха покривите на къщите. Там, зад живата ограда, се разполагаха родовите имения на русите. От двете страни на пътя, на интервали от около два километра, се извисяваха двуетажни магазини и гостилници. Пред всеки — малка асфалтирана площадка, на която спираше поредния електромобил, ако беше свободно. От електромобила излизаше поредната група туристи и всеки се стремеше да се запаси или да опита на място това, което се продаваше.
Всички магазини и кафенета се снабдяваха с хранителни продукти отгледани в именията. Освен това в магазините имаше бродирани руски рубашки, кърпи, изделия от дърво и много други неща, произведение от сръчни ръце.
Анастасия поясни, че хората охотно купуват тези изделия защото знаят: рубашката, бродирана от ръцете на щастлива жена е неизмеримо по-ценна, от направената на механичен конвейр.
Ако се погледнеше отгоре това, което се намираше зад видимата от шосето горска ивица, можеше да се видят сенчести алеи и очертани със зелени огради имения. Горска ивица ограждаше селището, в което имаше около деветдесет къщи. След тях имаше поле, след километър-отново заобиколено от горска ивица селище, и така в продължение на около тридесет километра. Еднаквите по размер участъци изобщо не си приличаха един с друг. В едни преобладаваха градински насаждения, в други — диворастящи дървета, стройни борове, клонести кедри, дъбове и брези.
Във всяко имение задължително имаше езерце или басейн. Къщите, обкръжени от цветни лехи, също бяха различни: големи двуетажни вили и малки едноетажни. Те бяха построени в различни стилове: едни с плоски покриви, други — с островърхи. А няколко къщички — белички, като колибите в украинските села. Никакви коли по улиците и алеите, разделящи участъците не видях. А и в самите стопанства особено оживление и работа не се виждаше. Създаваше се впечатление, че цялата необикновена красота се твори от някого свише, а хората само се наслаждават на творението. В центъра на всяко селище имаше големи красиви двуетажни постройки, редом с които оживено сновяха дечурлига. Значи, училищата или клубовете се строяха в центъра на селищата. Аз казах на Анастасия:
— Ето в центъра на селището, където е училището или клуба, все пак се вижда някакъв живот, а в самите имения, навярно е скука. Ако стопаните им са могли така да разположат насажденията, че и земята да не се налага да торят, с вредителите и плевелите да се борят, то какво им остава да правят? Все пак си мисля, че за човека по-радостен е интензивния труд, творчеството, изобретателството, а тук нищо няма.
— Владимир, тук, в тези прекрасни имения, хората се занимават точно с това, което ти изброи, и техните деяния са значими. Това изисква значително повече интелект, осъзнатост и вдъхновение, отколкото у художниците и изобретателите на привичния за тебе свят.
— Но, ако всички са художници и изобретатели, тогава къде са плодовете на труда им?
— Владимир, ти смяташ за художник човекът, взел в ръце четка и рисуващ на платно прекрасен пейзаж?
— Разбира се че смятам. Хората ще гледат картината му, и ако им харесва, — ще я купят или ще я изложат в картинна галерия.
— Но защо тогава не смяташ за художник човекът, взел вместо платно хектар земя и създал на него пак такъв пейзаж прекрасен или по-добър? А за това, да създадеш прекрасното от жив материал, се иска от създателя не само художествено въображение и вкус, но и познание за свойствата на много живи материали. И първия и във втория случай, сътвореното призвано е да предизвиква у съзерцаващите положителни емоции, «да радва очите». Но за разлика от нарисуваната на платно, живата картина е още и многофункционална. Тя чисти въздуха, произвежда за човека благотворни ефири, храни плътта му. Живата картина променя нюансите на своите цветове, и може безконечно да се усъвършенства. С незрими нишки тя свързана е със Вселената. Тя се явява несравнимо по-значителна от нарисуваната на платно, и следователно, и по-велик ще бъде сътворилият я художник.
— Да, разбира се, да не се съгласиш с това е трудно. Но защо ти смяташ стопаните на тези имения и за изобретатели, учени? Нима те имат някакво отношение към науката?
— Имат отношение към науката.
— Какво например?