Мислите ми се преплитаха в някакво радостно предчувствие за нещо грандиозно. Трябва по-бързо да се започне, да се действа, по-бързо да стигна до града, а имам още десет километра само до реката да вървя из тази гора. И тук изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, в паметта ми изплува информацията за горите на Русия, не всички цифри си спомних, ще приведа данните, които веднъж прочетох в статистическа справка.
«Горите са основния тип растителност в Русия, те заемат 45% от нейната територия. Русия притежава най-големите в света запаси от гори. През 1993г. площта на горският фонд е бил 886,5 милиона хектара, а общият запас дървесина — 80,7 милиарда, което представлява съответно 21,7 и 25,9% от световните запаси. Това, че втората цифра превишава по стойност първата говори за това, че Русия разполага с по-зрели и по-продуктивни гори, от останалата планета като цяло.
Горите играят огромна роля в газовия баланс на атмосферата и за регулирането на планетния климат на Земята. Общият баланс за горите на Русия, изчислен от Б.Н.Моисеев, съставлява за въглеродния газ 1789064,8 хиляди тона, а за кислорода-1299019,9 хиляди тона. Ежегодно в горите на Русия се депонират 600 милиона тона въглерод. Тези гигантски обеми на миграцията на газовете съществено стабилизират газовият състав и климата на планетата.»
Ето каква е работата! Някои хора говорят, че на Русия е определена някаква особена мисия, а тя не предстои, а вече се изпълнява.
Хората от цялата планета, кой в по-голяма степен, кой в по-малка, дишат въздуха на Русия. Кислород дишат, който се произвежда от тази гора, а аз сега просто си вървя из нея. Интересно само кислород ли дава на всички живущи на планетата хора или, може би и още нещо по-важно?
Сега тайгата из която вървях сам, не предизвикваше у мен, както по-рано, чувство на тревога. Усещането беше такова, както когато вървиш из безопасен парк. Разбира се в тайгата няма паркови пътечки, а пътят понякога преграждаха ту паднали дървета, ту гъсти храсти, но този път те не ме дразнеха.
Мимоходом аз откъсвах горски плодове и за пръв път с интерес разглеждах колко са различни по външен вид даже еднородните дървета. Как различно е разпределена растителността — няма две еднакви картини.
За пръв път внимателно гледах тайгата и тя ми се струваше по-добра. Навярно това чувство възникваше от съзнанието, че в тази тайга се е родил и живее на своята полянка моят малък син и Анастасия — жената, от срещата с която се промени целият ми живот.
В тази безкрайна тайга е малката полянка на Анастасия, която тя не иска задълго да напуска и която не би заменила и за най-шикозния апартамент. Сякаш обикновено празно място е тази полянка: нито къща, нито колиба, нито приспособления необходими за бита, а тя се радва още щом доближи до нея. И у мен, не знам защо, при третото ми посещение на полянката на Анастасия също се появи чувство, подобно на това, когато се връщаш в къщи, след труден път.
Странни изобщо работи стават в нашия свят. Хилядолетия човешкото общество уж се бори за щастието, за благосъстоянието на всеки човек, а ако помислиш, този същият човек, живеещ в центъра на обществото, в центъра на съвременния цивилизован град, все по-често се оказва беззащитен. Ту в пътно-транспортни произшествия попада, ту го ограбват, болести постоянно се лепят по него, без аптеки вече не може да живее, а заради някаква неудовлетвореност някои свършват живота си със самоубийство. Броят на самоубийствата именно в цивилизованите страни, с висок жизнен стандарт, нараства. По телевизията се изказват майки от различни региони, говорят, че няма с какво да хранят децата си, семейства гладуват.
Анастасия живее с малко дете в тайгата, сякаш в друга цивилизация. Нищо не иска от нашето общество, нито милиция, нито вътрешни войски са й нужни за охрана. Създава се впечатление, че на тази полянка нито с нея, нито с детето, може да се случи нещо лошо.
Да, разбира се, ние имаме различни цивилизации, и тя предлага да се вземе най-доброто от двата различни свята. И тогава ще измени начина на живот на много хора на земята, ще се роди ново щастливо човешко общество. Интересно ще бъде това съобщество, — ново, необикновено. Ето например…
Опитайте вселената на вкус