— Също учени, но навярно, по-грамотни и знаещи.
— Руските семейства, живеещи в именията, които ти сега виждаш, възстановяват това, което е било развалено.
— А откъде са получили по-големи знания от учените-селекционери и генетици?
— Тези знания съществуват у всеки човек изначално. Целта, помислите, осмислеността на своето предназначение им дават възможност да се разкрият.
— Значи, излиза, че живеещите в именията хора — са и художници, и учени, — а тогава кои сме ние, днес живеещите на планетата хора?
— Всеки сам може да даде на себе си определение, ако поне за девет дни може да освободи своята мисъл.
Свободна ли е мисълта ни?
— Какво значи «да освободи»? Мислите на хората и така са си свободни.
— В условията на технократското общество, Владимир, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.
— Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други-по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.
— Това е илюзия, Владимир. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот. Това е лесно да се види, ако разделим различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци, а после да сравним еднаквите мисли. С такова просто действие, и ще определиш главната мисъл на човешкото общество на своето време.
— Интересно. Хайде да се опитаме да определим тази мисъл.
— Добре. Тогава кажи, каква цифра ще назовеш за средна продължителност на човешкия живот?
— Това важно ли е?
— Не много, при еднаквост на мисленето, но цифрата е нужна за по-нататъшните разчети.
— Добре, в наше време човешкият живот е около осемдесет години.
— И така, родил се е човек. По-точно казано — придобил е материалният план на своето битие…
— По-добре просто се е родил, така е по-ясно.
— Добре. Още като малко дете той гледа света, който му предстои да опознае. Дрехите, жилището, храната му осигуряват родителите. Но те също, със своето поведение и отношение, волно или неволно се стремят да му предадат своите мисли и отношението си към околния свят. Видимият процес на опознаване продължава около осемнадесет години, и през всички тези години, технократския свят се опитва да внуши на младия човек своята значимост. По-нататък, с останалите шестдесет и две години, може да се предположи, че човек е способен да се разпорежда сам с посоката на работа на своята мисъл.
— Да, може, а ти казваше, че някой я сковава.
— Казвах. Ето сега, хайде да пресметнем, колко време той е свободен волно да мисли.
— Хайде.
— Ежедневно определено време човек спи, почива си. Колко часа човек ежедневно губи за сън?
— Обикновено — осем.
— Ние взехме за основа 62 години живот на човека, като ги умножим по осем часа ежедневен сън, с отчитане на високосните години, получава се, че през 587 928 часа от своя живот човек спи. Ежедневният осемчасов сън се равнява на двадесет и две години непрекъснат сън. Отнемаме тези 22 години от 62 години живот и получаваме 40 години бодърстване. По време на бодърстването мнозинството от хората се занимават с приготвяне на храната. Колко, според теб, човек хаби за приготвяне на храната си?
— Жените основно готвят наистина, на мъжете им се налага да повече време да губят за да спечелят за продуктите.
— И колко, Владимир, отива според теб, за приготвяне на храната ежедневно?
— Ами, ако отчетем закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обеда и вечерята, то три часа, навярно, в делничен ден. Само че не всички в семействата се занимават с готвене, останалите ядат, е, може би купуват продуктите, помагат да се мият съдовете, тъй че на всеки човек се падат по два часа и половина.
— Всъщност е повече, но нека бъде както казваш, ще вземем по два и половина часа на ден, ще ги умножим на количеството дни и ще се получи 61242,5 часа или 25517 дни или 7 години. Изваждаме ги от 40 години и остават 33. За да получи храна, дрехи и жилище, човекът живеещ в технократския свят трябва да изпълнява една от необходимите за този свят функции — да работи. Искам да ти обърна внимание, Владимир, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото тя много му харесва, а в угода на технократския свят, иначе човекът е лишен от жизнено важното за него.