Младата ездачка с лекота подхвана с една ръка тежката кошница, с другата леко плесна по шията на коня и стремително се понесе към автобуса с децата. До детския автобус вече бяха спрели още няколко автобуса, и техните пътници с възторг гледаха носещата се по ливадата ездачка с кошница ябълки в ръка. Тя долетя към децата излезли от автобуса, спря коня, ловко се наведе към земята без да слиза от седлото и постави пред възторжените деца кошницата с ябълките.
Едва успяла да помилва по главичката някакво смугло момченце, и вече махаше приветствено с ръка на всички, устремила се на своя кон през средата на широката магистрала.
Шофьорът на автобуса, в който пътуваха децата, предаде по радиото: «Тя се носи направо по разделителната ивица. Тя е прекрасна!»
Отклониха встрани на магистралата множество туристически автобуси и спряха. Бързо излизащите от автобусите хора се подреждаха покрай пътя и затаили дъх гледаха носещата се в стремителен галоп млада красавица. Не възгласи, а шепот на възхищение се изтръгваше от много устни. И имаше от какво да се възхищават. Изпод копитата на разгорещеният, летящ в стремителен галоп жребец, летяха искри. Никой не го пришпорваше, яздещата на него нямаше нито камшик, нито даже пръчица, а конят все повече ускоряваше своя бяг, копитата му едва докосваха пътя, а гривата се развяваше от насрещния вятър. Навярно той много се гордееше със своята ездачка, а може би искаше да бъде достоен за седящата на гърба му красавица.
Нейната външна красота беше необикновена. Разбира се можеше да се възхитиш на правилните черти на лицето, на русата плитка и гъстите ресници. Разбира се под бродираната бяла блузка и пола на бели маргаритки ясно можеше да си представиш гъвкавият източен стан на великолепната й фигура. Плавните женствени линии на цялата й фигура изглеждаше да са обгърнати от някаква неуморима енергия. Пламтящата руменина на бузите издаваше величието и неукротимите възможности на тази неведома енергия.С някакъв необикновено здрав вид се отличаваше много младата на вид ездачка от стоящите по края на пътя хора. Тя яздеше своя разгорещен жребец без всякакво напрежение. Даже не се държеше нито за седлото, нито за юздата. И прехвърлените си от едната страна на тялото на коня крака не беше поставила в стреме. Навела ресници, тя с плавни движения на ръцете преплиташе на ход леко разрошените си коси в стегната плитка. Понякога красавицата вдигаше ресници. И тогава нейният поглед сякаш обгаряше с невидим приятен огън някой от стоящите на тълпа хора, човекът, трепнал от този поглед, сякаш външно се изправяше.
Изглеждаше, че хората улавят с чувствата си излъчвана от ездачката светлина и енергия и се опитваха да приемат в себе си поне частичка от нея. Тя разбираше тяхното желание, и се носеше напред, и беше прекрасна. Внезапно пред летящия кон на пътя излезе темпераментен италианец, разпери ръце встрани и възторжено възкликна: «Русия! Ай лав ю Русия!» Не трепна и не се изплаши ездачката от това, че се изправи на задни крака и заигра на място конят. Само леко се хвана за седлото с едната ръка, а с другата откъсна цветче от венеца украсяващ главата й и го хвърли на италианеца. Той хвана подаръка, внимателно го притисна към гърдите си, като най-голяма скъпоценност и повтаряше без да спира: «мама мия, мама мия».
Но не гледаше пламенния италианец красавицата, тя дръпна поводите на своя жребец, и конят с танцуваща стъпка тръгна към стоящите по края на пътя хора. Тълпата се разстъпи, младата ездачка леко скочи от коня и застана срещу една жена, на вид европейка, с малко момиченце на ръце. Момиченцето спеше.
Леко прегърбената майка, с бледо лице и уморени очи, с усилие държеше детето, стараейки да не наруши съня му. Ездачката спря срещу жената и й се усмихна. И се срещнаха погледите на двете жени, на двете майки. И можеше да се види колко е различно тяхното вътрешно състояние. Унилостта на майката с детето на ръце й придаваше сходство с прецъфтял, увяхващ цвят на фона на приближилата се към нея млада жена, видът на която напомняше неуморимия буен цъфтеж на хиляди градини.
Двете жени мълчаливо се гледаха в очите. И внезапно, сякаш съживила се от някакво осъзнаване, майката държаща на ръце спящото момиченце, се изправи, на лицето й се появи усмивка. С плавни, някак необикновено грациозни, женствени движения на ръцете Рускинята сне от главата си красивия венец и по сложи на главата на майката с детето. Така и не си казаха нито дума една на друга. Леко скачайки на седлото на мирно стоящия жребец отново се понесе напред красавицата-ездачка. Започнаха да я аплодират хората, и гледаше след нея усмихната стройната жена, със събудилата се и усмихваща се малка дъщеря на ръце, и пламенния италианец, смъкнал от ръката си скъп часовник, тичаше и викаше: «Сувенира, мама мия». Но тя беше вече далеч.