Буйният жребец свърна от пътя към площадката, където на дълги маси седяха туристи, пиеха квас и плодови сокове, опитваха някакви ястия, които им поднасяха от красива резбована къща сервитьорите. Редом се дострояваше още една къща. Двама човека поставяха на прозореца на новата къща, навярно магазин или гостилница, красива резбована рамка. Като чу чаткането на копитата, един от мъжете се обърна към приближаваща се ездачка, нещо каза на своя другар и скочи от строителната дървесина. Пламенната красавица-ездачка спря коня си, скочи на земята, бързо отвърза от седлото платнената чанта, притича към мъжа и смутено му подаде чантата.
— Пирожки… С ябълки са, както ги обичаш, още са топли.
— Каква си ми неспокойна, Екатеринка,не те свърта на едно място — ласкаво каза мъжът, изваждайки от чантата пирожка и като я опита замижа от удоволствие.
Седналите зад масите туристи престанаха да ядат и пият, те се любуваха на влюбените. Така стояха един пред друг мъжът и скочилата от разгорещения си кон млада красавица, сякаш не бяха мъж и жена, вече имащи деца, а пламенни влюбени. Току що прояздилата петнадесет километра под възхитените погледи на туристите, изглеждащата всемогъща и волна като вятъра красавица, смирено стоеше пред своя любим, ту вдигайки поглед към него, ту смутено навеждайки ресници. Мъжът изведнъж престана да яде и каза:
— Екатеринушка, виж, мокро петънце е излязло на блузката ти, значи е време Ванечка да нахраниш.
Тя скри с длан малкото мокро петънце на препълнената с мляко гръд и смутено отговори:
— Ще успея. Той още спи. Всичко ще успея.
— Тогава бързай. Аз също ще си дойда скоро. Вече завършваме работата си. Погледни, харесва ли ти?
Тя погледна прозореца, украсен с резбовани рамки.
— Да. Много ми харесва. Аз още нещо исках да ти кажа.
— Кажи.
Тя се приближи плътно до мъжа, вдигна се на пръсти към ухото му. Той се наведе да чуе, а тя бързо го целуна пои бузата, и без да се обръща скочи на седлото на стоящия редом жребец. Щастливият, разливащ се смях на красавицата се сля с чаткането на копитата. Не по асфалтовия път, а през ливадата се понесе тя към къщи. Всички туристи все така гледаха след нея. Какво толкова особено имаше в тази яздеща по ливадата на буен жребец млада жена, майка на две деца. Да, красива е. Да, енергията й прелива. Да, добра е. Но защо всички хора така гледат след нея без се могат да се откъснат? Може би не просто жена се носи на кон. Може би това е материализираното щастие, което бърза към къщи за да нахрани младенеца и любимия мъж да посрещне? И хората се любуват на бързащото към дома си щастие.
Градът на Нева
— И в Петербург ли са станали такива промени както в Москва?
— Малко по-различно в града, който е на Нева-река издигнат, са станали събитията. В него децата по-рано от възрастните са усетили потребност сами бъдещето си различно да устроят. И сами децата започнали да променят. Без да чакат указите от властта.
— Ето пак децата. И откъде е започнало всичко?
— На ъгъла на крайбрежната улица на река Фонтанка и Невски проспект строители изкопали траншея, и в нея паднало момче на единадесет години и си наранило крака. Докато не можело да ходи, то дълго край прозореца седяло в дома с номер 25, на крайбрежната улица на река Фонтанка. Прозорците на апартамента гледали не към реката, а към двора. Пред прозореца имало ожулена тухлена стена, а до нея пристроена къща, с петна ръжда по покрива.
Веднъж момчето опитало баща си:
— Все още ли нашият град се смята за най-хубавия в страната?
— Разбира се, — отговорил бащата, — и в света не е от последните.
— А защо е най-хубав?
— Как защо? В него има различни паметници, музеи, архитектурата в центъра на града възхищава всички.
— Но ние също живеем в центъра, а през прозорците само ожулена стена се вижда, че и ръждивия покрив на къщата.