От нас беше установено, че оздравяването е настъпило веднага след използването от лекарите на кедрово масло, което донесла в болницата непозната жена?!
Няма да скрия, че увлечени в търсенето на достоверността на описаните в книгата събития, имайки възможност да използваме и услугите на криминалистиката, ние бихме могли да потвърдим или да отхвърлим много неща. Но бяхме спрени от появата на бурна и необичайна реакция на книгите на Мегре сред нашето общество, или по-точно на изказванията на Анастасия предадени в тях. За повечето хора се оказаха маловажни подробностите на интимните връзки на Мегре, хората се вълнуваха от монолозите на Анастасия.
Още първите изследвания на реакцията, а още повече на нейните днешни проявления, достоверно показват: „нещото“ наричащо себе си Анастасия, явно оказва влияние на днешния социум.
Зоната на влияние продължава да се увеличава и понастоящем. И ние трябва да се отнесем по-внимателно дори към най-невероятните изводи, да се опитаме да ги осъзнаем и да ги изследваме. Явлението „Анастасия“, по всяка вероятност притежава сила и възможности, които нашето съзнание и ум не са в състояние да осмислят до край.
В главата „През отрязъка време на тъмните сили“, публикувана в първата книга на В.Мегре, явлението предсказва не само появата на книгата, но как, по какъв начин тя ще завладее умовете и съзнанието на хората. В своя монолог Анастасия твърди, че тя е събрала от различни времена съществуващите във Вселената най-добри съчетания на звуци и те ще влияят положително върху хората. Тя твърди, че това е просто действие: „Както виждаш, това е просто превод на съчетания от звуци от дълбините на вечността и безкрайността на Космоса, точен по смисъл, значение и цел.“
Всички членове на нашата група достигнаха до единно убеждение: „това изказване е измислица“. Нашето убеждение се основаваше на следното логическо и безспорно, както смятахме, заключение Ако и в книгата да съществуват някои необичайни съчетания, то те не биха могли да окажат влияние на четящите, тъй като няма възпроизвеждащ ги инструмент. Книгата не може да издава звуци, и следователно не може да донесе до слуха ни „Звуците на Вселената“, уж събрани от Анастасия.
Обаче, по-нататък Анастасия дава следния отговор: „Да, книгата не звучи, тя служи като нотен лист. Четящият я вътре в себе си, прочетените звуци неволно ще произнася. Тъй, скритите в текста съчетания, звучат в Душата в първоначален вид, не изопачен. Те носят Истина и изцеление. Звучащото в Душата не може да възпроизведе изкуствен инструмент.“
В своята трета книга „Пространството на любовта“ В.Мегре привежда този диалог на Анастасия с учените. Но той, по неизвестни причини го дава в съкратен вид. Или, ако отчетем това, че в появата на книгите участва и самото явление, то именно то нарочно изпуска продължението в отговора на Анастасия пред учените. Защо? Може би за да остави невярващите в тях в състояние на бездействие? Факт е, че доказателства за невероятното заявление на Анастасия съществуват. Ще приведа тук продължението на диалога на Анастасия с учените. На твърдението на опонента:
— Никъде и никога не е бил зафиксиран факт за възникване на звуци вътре в човека, неприсъщи на органите на речта.
Прозвучал е следния отговор на Анастасия:
— Бил е фиксиран. И пример мога да ви дам.
— Но този пример трябва да е известен на мнозина.
— Добре. Лудвиг ван Бетовен.
— За какво говори това име?
— „Ода на радостта“ — така се нарича деветата симфония на Бетовен. Тя е написана за симфоничен оркестър и голям хор.
— Да допуснем, но как това може да потвърди твърдението ви за възникването на звуци вътре в четящия? Тези звуци не се чуват от никого.
— Звуците, възникнали в четящия книгата, чува само той.
— Ето виждате ли?! Само той. Следователно няма доказателства. И вашият пример със симфонията на Бетовен не е убедителен.
— Бетовен, който е композирал деветата си симфония „Ода за радостта“ е бил глух… — отговорила Анастасия.
Биографията на Бетовен потвърждава този факт. Освен това глухият композитор е застанал и на диригентския пулт по време на първото изпълнение на своята симфония.
След като се запознахме с този исторически факт следното изказване на Анастасия вече не предизвикваше съмнения: „Всяка произнесена буква или съчетание от букви във всеки текст могат да се превръщат в звук. Всяка една текстова страница може да се сравни с нотен лист. Въпросът е само в това, кой и как може да разположи буквите-ноти. Дали те ще съставят велика симфония или звуков хаос. И още един въпрос — всички ли имат достатъчно съвършен инструмент, способен да възпроизведе вътре в себе си пълната оркестровка.“