По мнение на редица търговци на книги, книгите на Мегре са се разпространявали въпреки общоприетите канони на книжарския бизнес и разбивали представите на специалистите за потребителското търсене.
И какво се получава: Владимир Мегре, изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, е станал гений? Не изведнъж. Повтарям, Владимир Мегре — предприемача, когото добре познават в Сибир, днес просто не съществува. Доказателствата за този извод могат да се видят още в първата книга, при внимателно прочитане на изказванията на Анастасия. Нека си спомним думите й отправени към Владимир:
«Ти ще напишеш книга като се ръководиш изключително от чувствата и душата си. Иначе няма да можеш, тъй като не владееш техниката на писане, но с чувствата може да се направи всичко. Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.»
Обърнете внимание на последните думи на Анастасия: «Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.» Следователно към чувственото светоусещане на Владимир Мегре е добавено и чувствено светоусещане и на Анастасия. Няма да обсъждаме как и по какъв начин е била постигната тази добавка. Да я възприемем като факт, от който произтича следния логичен извод: ако към една условна величина се добави друга, то от съвкупността на двете величини се ражда трета самостоятелна величина.
По такъв начин датата на раждане на днешния Владимир Мегре не бива да се изчислява от датата, обозначена в официалните документите за неговото раждане. По-основателна ще бъде датата 1994г., в момента на срещата на В.Мегре с Анастасия.
Новият индивид, външно съответстващ по облика си на предишния Мегре, все пак няма сили за да съхрани такава решителна разлика, каквато е например способността за литературно творчество, и способността в продължение на дълго време-пет часа и повече — да задържа вниманието на аудитория, което е било регистрирано вече два пъти от очевидци при неговите изказвания на читателска конференция в град Геленджик в Краснодарския край. Този факт е намерил отражение и в редица централни издания.
Много аналитици, журналисти, увлечени от съпоставки и изследвания на събитията, свързани с дейността на В. Мегре, описани в книгите му, на подсъзнателно ниво или откровено агресивно се опитват да направят извода: «Това не може да бъде!»
Уважаеми колеги, аз съм склонен, и не без основание, да смятам, както и сами ще се убедите от следващите съобщения, че такова твърдение не е нищо друго освен защитна реакция на организма за тези, чието съзнание и ум не са способни да осмислят същността на ставащото.
Самият Владимир Мегре, или по-точно, част от неговото собствено «аз», в още по-голяма степен не е способен да осмисля случващите се с него събития. Той просто постепенно свиква с тях и затова да смята и най-невероятното за обикновено или закономерно, която го спасява от психически срив. Мисля че той, както и много читатели не е придал особено значение на фразата на Анастасия, казана още при първата им среща в тайгата: На възражението на В.Мегре: «Няма да се и опитвам да пиша нещо». Анастасия отговаря: «Ще пишеш. Те явно вече са изградили цяла система от обстоятелства, които ще заставят да го направиш».
Този диалог е приведен още в първата книга, но в следващите книги Мегре дори не се и опитва да се върне на въпроса: «Кои са тези загадъчни „те“?» След получаването на известна информация, сътрудниците на нашата група още веднъж и по-внимателно разгледаха с диалозите в първата книга, и избраха разхвърляните по страниците упоменавания на някои «Те». Ще ви цитирам тези упоменавания със думите на Анастасия:
«Ако не бяха Те, а и аз мъничко, твоята втора експедиция нямаше да е възможна».
«Аз искам да се очистиш. Затова и замислих пътуването по светите места, книгата, която в бъдеще ти ще напишеш. Те приеха това, а с тях винаги се борят тъмните сили, но никога не побеждават в главното».
«Моите план и осъзнаване бяха отчетливи и реални, и Те ги приеха.»
«Те са подвластни само на Бог.»
От изказванията на Анастасия може да се направи извод — неясни сили ще съставят за Мегре някаква система от жизнени обстоятелства, принуждаващи го да извърши програмирани от някого постъпки. И ако е така, то ролята на личността на Мегре в неговите творения се свежда до нула, или в крайна сметка е твърде незначителна. На него просто всичко му се поднася наготово чрез системата на уж случайно жизнени обстоятелства. С това над личността на Мегре е извършено явно насилие.
Ние решихме, че ако установим някои аномалии в поведението на Мегре или по-точно наличието на система от обстоятелства, така наречени случайности, тяхното наличие би могло да потвърди или да опровергае реалността на случилото се в тайгата, степента на участие на личността на Мегре в извършващите се в обществото събития, свързани с издаването на неговите книги, достоверността на съществуването на някакви сили, способни да формират случайности, влияещи върху съдбата на човека.