Най-детайлно, до съвсем дребни нюанси на нас ни се удаде да проследим поведението на Мегре в Кипър през юни 1999 г. във времето, когато той е работел над четвъртата си книга «Сътворение». Още по-точно е да се каже, когато е осмислял вече записаните монолози на Анастасия за сътворението на Земята и човека. Това, с което ни се наложи да се сблъскаме в Кипър, може да характеризира с една кратка фраза: «Какво е това?» Ще ви запозная с някои събития.
В края на май 1999 г Владимир Мегре пристига в Кипър с полет на «Трансавиа». Той не е бил част от туристическа група. Нямал е в Кипър познати, не е можел да общува на нито един от разпространените в Кипър чужди езици. Приемащата страна — фирмата «Лептос», настанила туриста от Русия на втория етаж на малък хотел, в единична стая. От лоджията на стаята се откривал изглед към голям басейн, около който почивали и се веселили туристи от Германия и Англия. Руската фирма, която изпратила Владимир Мегре, съобщила на мениджъра на фирма «Лептос», че Мегре е руски писател. Но за голяма туристическа фирма, каквато е «Лептос», свикнала да приема знаменитости, тази информация не означавала нищо. За тях Мегре бил обикновен турист. Обаче още на втория ден от пребиваването му, на него му било предложено от главния мениджър на компанията, който се занимавал с руския туристически пазар, да му покажат и града и селищата, построени от фирмата. В пътуванията участвала преводачка от руски. Ще ви запозная, уважаеми колеги, с интервюто, дадено от преводачката а фирмата «Лептос» Марина Павлова.
«Аз съпровождах мениджъра на фирма „Лептос“ Никос и Мегре. Превеждах разговорите им. Мегре се отличаваше от множеството руски туристи, пристигащи в Кипър със своята безкомпромисност, граничеща с нетактичност. Например когато бяхме в планината. Пред нас се простираше прекрасен изглед към морето и град Пагос. Никос произнесе стандартна фраза: „Погледнете колко е прекрасна околната природа. Какъв великолепен изглед.“ Аз преведох фразата, а Мегре в отговор: „Подтискащ изглед. Горещина… Море… А растителността е съвсем посърнала, само едни редки храсти. Това не е естествено за такъв климат.“ Никос започна да обяснява: „По-рано тук е имало кедрови гори, но римляните, когато са завладели острова, започнали да строят тук корабите си и изсекли горите. Освен това на острова много рядко вали.“ Мегре заяви отново: „Римляните са били тук преди много векове, за това време е могла да израсте нова гора, но вие не я засаждате.“ Никос се опита да обясни, че на острова дъждовете са рядкост, и даже питейната вода се налага да се събира в специални резервоари.
Но Мегре отговори рязко: „Вода няма защото няма гора и вятърът отнася облаците. Ако имаше гора, то тя би забавила движението на ниските въздушни потоци, следователно и движението на облаците отгоре. Биха валяли по-често дъждове на острова. А гора, мисля аз, не садят защото се стремят да продадат цялата земя за строителство.“ Като каза това той се обърна и замълча замислен, ние също мълчахме. Паузата беше някак угнетяваща. Нямаше какво да се каже.
На следващия ден когато обядвахме в кафенето, на въпроса на Никос, какво би могъл да направи за почивката на Владимир, Мегре сериозно отговори: „Нека повече се говори на руски на острова. В ресторанта да сервират нормална риба, а не някаква плотва, в стаята да има тишина, наоколо — гора, а не фалшиви усмивки“.
После стана срещата на Мегре с управителя на фирма „Лептос“. Как стана не ми е ясно. Управителят на тази фирма никога не се е срещал с туристи, дори не всички негови работници го познават лично. Аз присъствах на срещата като преводач. Но и на тази среща Мегре каза, че фирмата трябва да промени планировката на участъците в строящите се селища. Всяко трябвало да има по хектар земя, на която хората биха могли да посадят дървета и да се грижат за тях, и така и островът да се преобрази. Ако не направят така, то в най-близко време, островът ще стане непривлекателен за пристигащите, а фирма „Лептос“ би загубила търговските си перспективи.
Управителят на фирмата помълча и известен апломб започна да разказва за легендарните забележителности на острова, и за най-главната от тях — баните на богиня Афродита. В края той предложи на Мегре да изкаже молбата си за подобряване на комфорта на пребиваването му. Управителят на фирма „Лептос“ би могъл да удовлетвори желанията на много западни милионери, но това, което му каза Мегре беше неочаквано и приличаше на издевателство или шега. Мегре без усмивка произнесе: „Нужно ми е да се срещна с внучката на богиня Афродита.“ Аз се опитах да преведа тази фраза като шега, но никой не се засмя, от изненада всички известно време мълчаха.