Выбрать главу

Стана така, че информацията за странностите на туриста от Русия стигна и до работниците в хотела, в който живееше Мегре, и те започнаха да му се смеят. Никос, в разговор с мен каза, че в поведението на Мегре има очевидни елементи на ненормалност.

Ние с Никос идвахме всяка сутрин в хотела по служебни дела, и всеки път Никос с усмивка питаше дежурния портиер, не ли дошла в хотела внучката на Афродита? Портиерът, подсмивайки се, отговаряше, че все още не е, но стаята за нея е винаги готова.

Мегре, очевидно усещаше насмешливите погледи на служителите, когато слизаше от стаята си, сутрин за закуска или вечер в бара, и мисля, че му беше неприятно. На мен, като руски човек, също ми беше неприятно да виждам насмешката над моя съотечественик, но нищо вече не можеше да се направи.

Сутринта на последния ден от пребиваването на Мегре в Кипър, ние с Никос, както винаги се отбихме в хотела. Никос искаше да се сбогува с Мегре. Той, както винаги, веднага се приближи към портиера със своята, станала традиционна шега, но портиерът отговори на Никос нетрадиционно. Някак развълнувано портиерът съобщи на Никос, че Мегре не е нощувал в стаята си и сега го няма в хотела. По-нататък, портиерът без усмивка или намек за шега сериозно добави, че предната вечер в хотела с кола е дошла внучката на богиня Афродита, и взела Мегре с багажа му. На дежурния портиер тя съобщила на гръцки език, да не се притесняват, да използват стаята както намерят за добре, тъй като Мегре повече няма да се връща в хотела, да не му запазват билет за връщане, а на Никос да кажат, че тя ще доведе Мегре сутринта в 10 часа за да могат да се сбогуват. Портиерът повтори, че внучката на Афродита говорила с работниците в хотела на гръцки език, а с Мегре — на руски. Без да разбираме нищо, ние с Никос седнахме в креслата, стоящи в хола на хотела и мълчаливо зачакахме да стане 10 часа.

Точно в десет стъклените врати на хотела се разтвориха: ние видяхме Владимир Мегре, а до него — млада красива девойка. Бях я виждала и по-рано. Това беше рускинята Елена Фадеева, тя живееше и работеше в Кипър като представител на Московска туристическа фирма. Аз казах, че съм я познала, но това не стана веднага. Елена Фадеева онази сутрин изглеждаше необикновено красива. Беше облечена в лека дълга рокля, с красива прическа и щастлив блясък в очите. Служителите, които се намираха в хола по това време веднага обърнаха внимание на стройната млада жена, вървяща до Владимир Мегре. Барманите, камериерките и портиерът замряха, втренчени в тях. От разговора с тях, ние с Никос разбрахме, че Мегре е решил да остане в Кипър още месец. Когато Мегре се настани на един стол до бара, Никос отбеляза, че Мегре е твърде придирчив, и че предявените от него изисквания не е могъл да изпълни нито той, нито управителя на фирма „Лептос“. Елена отговори: „Аз изпълних всичките му желания. Мисля, че ще мога да изпълня и други, ако се появят.“

Никос продължаваше да разпива Елена как е могла да изпълни неизпълнимото само са дванадесет часа? Как е могла да направи така,че в Кипър да се появи любимата на Мегре риба от сибирските реки, по какъв начин за дванадесет часа са могли да пораснат кедри в Кипър и всички кипърци внезапно да започнат да разбират рускоговорящия Мегре? Къде е могла да го настани, така че никой да не пречи на уединението му, когато му е необходимо?

Елена отговори, че всичко необходимо за Мегре, случайно се оказало при нея. Тя го настанила в своята, случайно пустееща вила недалеч от Пагос, в покрайнините на селцето Пея и там никой нямало да го безпокои. Осигурила му транспорт, като наела специално за него моторолер. Речна риба от Сибир случайно имала нейна позната Ала, тя е също от Русия, работи в Кипър. Кедри растат недалеч от нейната вила, а два малки сибирски кедъра Мегре донесъл със себе си и тя ги поставила в саксии точно пред входа на вилата. Езикова бариера пред Мегре сега вече няма да съществува, тъй като във всички магазини, кафенета и учреждения има телефони, а нейния мобилен телефон е винаги включен, и при необходимост, тя ще може да преведе всичко, което той поиска да каже някому.

Когато Елена и Владимир вече вървяха към изхода, под все така втренчените погледи на присъстващите, аз напомних на Никос, че той забрави да попита по какъв начин Елена ще може да изпълни молбата на Мегре относно внучката на Афродита? Никос удивено ме погледна и отговори: „Ако тази руска девойка не е самото живо въплъщение на Афродита или нейна внучка, то поне духът на Афродита присъства в нея сега.“