Уважаеми колеги, след като се запознахме с по-горе описаните събития от живота на Владимир, по време на пребиваването му в Кипър, от само себе си възникна въпроса: веригата от случайности, изпълнили наведнъж всички по-рано предявени изисквания на Мегре, случайна ли е или някой — Анастасия или загадъчните Те, за които тя споменава — формират тези случайности? Обърнете внимание, щом хората около Мегре по време на престоя му в Кипър са се удивили на ставащото, получила се е ситуация, при която Владимир Мегре е бил изваден от полезрението на тези, които са го наблюдавали. Той се преместил във вилата на Елена Фадеева… С това за околните необичайната верига от случайности се е разкъсала. Но на нас ни беше интересно да узнаем, прекратила ли се е тя наистина, и ние възстановихме колкото може по-подробно по-нататъшните събития, направихме го и с помощта на разказаното от познатите на Елена Фадеева, и от нея самата. И какво? Оказа се че веригата от необичайни случайности не само не се е прекратила, ами дори е станала още по-загадъчна. Ще разкажа само отделни фрагменти. И така, Владимир Мегре живее уединено в малката уютна вила на Елена Фадеева. Най-вероятно той осмисля изказванията на Анастасия за Бога, за сътворението на земята и човека, за предназначението на човека. Именно тогава е била написана тази част от книгата. Но на него самия не всичко му е ясно. И заради характера си, преди да публикува книгата, той иска някъде или нещо да намери като потвърждение на необикновените изказвания на Анастасия.От време на време той звъни на Елена и я моли да отиде при него, някъде да го откара с колата. Девойката незабавно и всеки път изпълнява молбите на Мегре. Изпълнява ги, дори когато й се налага да остави своите дела. Дори посрещането на пристигащи от Русия хора. Имало е два случая, когато тя е прехвърлила работата си на свои познати, губейки при това своята печалба.
Къде ходи Мегре? От нас беше установено, че покрай обичайните за туристите в Кипър места, той е посетил две църкви, в които, може да се каже, че никой от пребиваващите в Кипър не е ходил. Манастир, не посещаван от туристите, пустеещ замък в планините на Тродос. Няколко пъти се изкачвал на планинския хребет недалеч от вилата на Фадеева. Вървял сам сред растящите там кедри. Елена го е чакала край пътя. Също от нас беше установено, че всички пътувания на Мегре до църкви и манастири не са били планирани, а спонтанни. По-точно, те са били в същата верига от случайности.Ето как разказва Елена Фадеева за нощното посещение на Владимир Мегре в една църква:
„Аз пристигнах при Владимир около девет часа вечерта, веднага след като ми позвъни. Той каза че просто иска да се повози из града, седна при мене в колата и ние тръгнахме към град Пагос. Тази вечер Владимир беше замислен и почти не разговаряхме. Пътувахме около час. Когато преминавахме край множеството кафенета по крайбрежната улица, аз предложих на Владимир да вечеряме, но той отказа. На въпроса ми къде би искал да отиде, той отговори: „Бих искал да съм в някоя празна църква.“
Аз обърнах колата и не знам защо, но с голяма скорост подкарах към малко едно малко селце. Знаех, че там има, малко посещавана църква. Ние спряхме точно пред входа й, и излязохме от колата. Наоколо нямаше жива душа, нощната тишина нарушаваше само шумът на морето. Ние се приближихме към входната врата на църквата. В тъмнината, под дръжката на вратата аз напипах стърчащ голям ключ, завъртях го и отворих вратата на храма. Владимир влезе и дълго стоя в центъра под купола. Аз останах до входа. После Владимир премина през отвора, откъдето излизат свещениците, и нещо навярно запали там. Нещо започна ярко да свети, и в храма просветля. Аз постоях малко и излязох при колата, след известно време излезе и Владимир и ние отпътувахме.“
Ето и вторият случай, разказан от Елена Фадеева.
„Исках да покажа на Владимир едно отдалечено селце, за да види местния бит. Планинския път, по който пътувахме беше с много завои и аз навярно по грешка съм завила някъде неправилно, защото не попаднахме в селцето, а колата се оказа точно пред вратите на малък манастир. Владимир веднага поиска да влезе в него и ме помоли да го следвам за да превеждам, когато говори с монасите, но аз му казах, че не мога да вляза. Бях с къса пола и с непокрита глава, а така не бива да се влиза нито в църква, нито в манастир. И аз останах до входа. Гледах как Владимир върви през манастирския двор. Пред него се появи млад монах. Те се спряха и заговориха помежду си. После се приближиха до мен. Чух, че монахът говори с Владимир на руски, а после при Владимир излезе побелял старец, настоятел на манастира, и те заедно дълго седяха на една пейка и разговаряха за нещо. Аз стоях далеч от тях с монасите, и ние не чувахме за какво си говорят. После настоятелят и монасите тръгнаха да ни изпратят. До портите на манастира Владимир спря, и всички спряха. Владимир се обърна и тръгна през манастирския двор към храма, никой не го последва, всички го чакахме до входа да излезе от празния манастирски храм.“