И така, веригата от случайности продължава. Напомням, че Владимир Мегре осмисля казаното от Анастасия за Бога. И дали е случайно, че именно в този момент, когато е поискал да посети пустеещ храм, край него се оказала Елена Фадеева, която е знаела къде има такъв храм? Случайно ли на вратата на храма е имало ключ? Случайно ли Лена е сбъркала пътя и е закарала Мегре в малко посещаван манастир? Случайно ли го посреща монах, който говори руски? Ние имаме работа с верига от събития, от житейски ситуации, на практика, последователно устройвани, уж случайности, които водят към определена цел.
Може ли след като се запознахме с тях да говорим за случайността на направените в книгите на Мегре философски заключения. Дали в онзи храм, където Мегре е стоял сам под купола са се затвърдили у него словата на Бог, впоследствие приведени в книгата му „Сътворение“.
Ние неведнъж се опитвахме, с още по-големи подробности да проследим последователността на случилите се с Мегре случайности. Между множеството други, ни заинтересува и така наречената случайна среща на Мегре с Елена Фадеева. Няма да гадаем дали у тази млада девойка се е вселил духът на богиня Афродита. Нека с тези размишления се занимават езотериците. Но нека помислим, защо тази девойка е оставяла работата си и е бързала към Мегре още при първо повикване, варила му е борш, развеждала го е из Кипър с колата си? Защо внезапно дори външно се е променила, след срещата си с Мегре. Защо внезапно, както твърдят познатите й хора, след срещата с Мегре, очите на Елена са заблестели? От срещата със знаменитостта? Но Елена работи като представител на туристическа фирма към Московска естрада и й се е налагало да общува с по-знаменити хора от Владимир Мегре. Пари? Но Мегре едва ли е имал много пари, иначе не би се настанил в тризвезден хотел отначало. Натрапва се един единствен извод, Елена Фадеева се влюбила в Мегре. И това го потвърждава една нейна фраза, казана пред позната. На въпроса: „Да не си се влюбила в Мегре, Елена?“, тя отговорила: „Не знам, чувството е някак непознато… Но ако той би поискал…“ И така, случило се е още една невероятна случайност. Двадесет и три годишна девойка, стройна, симпатична, самостоятелна и прагматична, не лишена от вниманието на много мъже, изведнъж от пръв поглед се влюбва в четиридесет и девет годишен мъж. Съгласете се, че такива случайности се случват твърде рядко.
Ние се опитахме щателно, до минута, да анализираме моментът на срещата на Владимир Мегре с Елена Фадеева. Разговаряхме с работещите в кафене „Мария“, пред които тя се е състояла. Възстановявахме денят на срещата по думите на Елена и нейните познати. В крайна сметка забелязахме още една случайност, и то каква! Благодарение на нея Елена е могла да обикне Мегре няколко минути преди да го види. Случайност, способна да въздейства едновременно както на съзнанието, така и на подсъзнанието на човека.
Представете си как Елена Фадеева, зад кормилото на своя автомобил, пътува към кафене „Мария“ през курортния град. От кафенето й позвънила нейна позната келнерка и я помолила, ако е възможно да намине към кафенето, тъй като там седял руснак и нервничил. Върху фирмата на кафенето имало руско име, руски названия на блюдата, което предполагало и руски говорещ келнер, но него го нямало там. Елена отначало отказала, но скоро в работа й се отворила малка пролука. Тя седнала в колата и побързала да отиде в кафенето, в което на маса седял някой си руснак. В движение тя напудря изгорелия си нос, наслуки взема някаква касета и я поставя в касетофона на колата си. Колата се изпълва с мелодията и думите на популярна в Русия песен. Сега ще цитирам думите на тази песен, а вие, уважаеми колеги, сами си направете извод. Ето думите, прозвучали за Елена от тонколоните в нейния автомобил, няколко минути преди срещата й със седналия в кафенето Мегре: