И тя, или някой чрез нея, не го оставили да си отиде. И тя, или някой чрез нея е изпълнявал всичките му желания, предоставял му все нова и нова информация, утвърждавайки философските му възгледи. Той се върнал в Русия и дал в издателството ръкописа на четвъртата си книга „Сътворение“.
По такъв начин, животът на В.Мегре наистина заприличва на живота на Иванушка-глупакът от руските народни приказки, с тази разлика само, че събитията, случили се с Мегре, са абсолютно реални.
Сблъсквайки се с достоверността на съществуването на даденото явление, ние не можем да не предположим, че съществуват някакви сили, способни целенасочено да влияят върху съдбата на отделния човек. Възникват въпроси — позволяват ли възможностите на тези сили да влияят върху съдбата на цялото човечество? Каква е била активността на тези сили в миналото, и дали не е започнала именно в наше време тяхната активизация? Що за сили са това? Случилите се събития ни заставят по-внимателно да се отнесем към изказванията на Анастасия.
Уважаеми колеги, по-голямата част от членовете на нашата изследователска група са склонни да приемат следната версия: Сибирската отшелница Анастасия, оставяйки засега на техните постове правителствата в различните страни, фактически взема в ръце управлението на цялото човешко съобщество. Обърнете внимание — не завзема властта, но взема управлението.
У мнозинството читатели, при съприкосновение с книгите на В.Мегре възниква желание да променят начина си на живот, читателите са вече повече от милион, и техния брой непрекъснато нараства, при натрупване на критическа маса те са способни да повлияят на решенията на структурите на властта. Но и сега в структурите на властта има поклонници на направените в книгите изводи.
По такъв начин нашето общество ще стане също така управляемо, както е станал Владимир Мегре. В това, че В.Мегре е напълно управлявана от някакви сили субстанция, и у вас, уважаеми колеги сега няма съмнения. Смятам, че със съвместни усилия ние трябва да разберем коя е сибирската отшелница Анастасия? Къде всъщност се намира тя? Какви са нейните възможности? Какви сили й помагат? Накъде се опитват да отведат те нашето общество? На тези въпроси трябва да отговори съвременната наука.»
Срив
Два пъти прослушах доклада на неизвестния за мен човек, чийто глас звучеше от аудиокасетата. Абсолютно все едно ми беше кой е този човек. Направените от него изводи толкова силно ми повлияха, че не само загубих желание да пиша, но и целия живот започна да ми изглежда безсмислен.
Беше започнала да ми харесва концепцията на Анастасия за значимостта на човека, за това, е всеки човек е любимо дете на Бога, че той може да бъде щастлив още на земята. Необходимо е само да осъзнае своето предназначение.Повярвах на Анастасия и за възможността да се измени към по-добро днешния наш живот, чрез промяна в начина на живот и построяването на новите селища. Цялата ми вяра рухна след чутото на касетата. Работата е в това, че приведените от докладчика факти за случилите се с мен случайности, които, по неговите думи, се подреждаха в закономерност, бяха достоверни. Всичко така си беше наистина, че дори и повече. Това, което знаех аз, но те не бяха успели да установят.
Всичко беше така, и това означаваше, че аз съм просто винтче в нечии ръце. Не е важно в чии — на Анастасия или на някакви други сили или енергии, това не е важно. Важното е, че аз като човек съм всъщност нищо, аз не съществувам. Съществува моята, с лекота управлявана от някого чрез устройваните «случайности», плът. Добре би било ако такова управление беше възможно единствено върху мен. Но напълно възможно е да има и други, управлявани свише хора, или може би някой си управлява цялото човечество свише, и цялото човечество е просто играчка за някой невидим и не познаваем за нашите човешки умове.
Не ми се искаше да бъда нечия играчка, но фактите приведени в доклада, безспорно доказваха: ти си нищо, тебе те управляват, — и това е ярко изразено, това се доказва с безспорни и известни на теб факти.