У нас има много духовни обединения. Но нито едно от тях не може да спре това движение. Дори да не го спре напълно, но поне да го забави. Ако е така, то това вече прилича на садизъм, удължаващ времето на мъчение. Ние продължаваме да се смятаме за умна и благопристойна цивилизация, но защо в такава умна цивилизация жените губят желание да раждат деца? Вече и статистиката говори, че нацията измира. Какви са тези сили които превръщат човека в пълен глупак?!
Измина цяла седмица на пълна депресия и апатия към всичко. През тази седмица аз просто си лежах в леглото, почти нищо не ядях. В края на седмицата изведнъж ме изпълни злоба или даже ярост. Прииска ми се да направя нещо, напук на тези сили. Не е важно кои, светли ли, тъмни ли. Само да е напук на тези, които ни управляват… Да им докажа, че човек може да се изплъзне от контрола им. А какво мога да направя въпреки тях? Ако те, или Анастасия искат да пиша, то няма да пиша. Месо не бива да ям, а аз ще ям месо, ще пуша и ще пия. Съдейки по действията им, това не им се харесва, е какво пък, ще опитам да им противодействам. Започнах да пия алкохол всеки ден в продължение на около месец. В състояние на опиянение ми ставаше по-добре, сутринта, като изтрезнявах, пак започваха да ме изгарят обидни мисли. Защо писах? Стараех се да бъда откровен, а станах просто смешна играчка, в неясно чии ръце.
Щом се напиех, опирайки се на стената отивах до леглото си. И как ми се искаше да викна, но така, че да ме чуят и те, моите внуци и правнуци. Да чуят и да разберат. Да разберат! Писах, защото ми е противна маската на лъжата! Търсех различен път!
Опит за разкодиране
Понякога сутрин изпитвах желание да изляза от пиянската забрава. И тогава отивах в банята за да избръсна прорасналата за няколко дни четина. Спомнях си Анастасия, опитвах се да мисля не за лошото, а за това хубаво, което тя можа да направи. Опитвах се да убедя сам себе си, че тя прави добро, но животът продължаваше да ми подхвърля все нови и нови съкрушителни аргументи. И в онова утро, при поредния ми опит да изляза от пиянската си забрава, мой добър познат ми позвъни на вратата в квартирата, която бях наел. Беше ранна сутрин, даже не бях успял още да се избръсна и отворих вратата с насапунисано лице.
Владислав беше някак възбуден и като ме поздрави, заяви: «Трябва да поговорим сериозно. Свършвай с тоалета си, а аз ще говоря.»
Докато се бръснех, той разказваше, че най-после прочел книгата. Тя го беше развълнувала, и той за много неща беше съгласен с Анастасия. Смяташе логиката й за желязна, но повече Владислав се вълнуваше от друго:
— Тъй значи, заради тази среща на теб ти се наложи да напуснеш семейството си, да загубиш бизнеса си, а да продължиш да се занимаваш с бизнес вече не ти се иска?
— Да.
— И се опита да организираш съобщество на предприемачите с по-чисти помисли, както тя се изразява? Пишеш ли следващата книга?
— Засега не пиша. Опитвам се да разбера кое-що.
— А, именно да се разбере трябва. Какво постигна за пет години след запознанството си с тази отшелница, какво получи?
— Ами, как какво? Например тук, в Кавказ вече има първи проблясъци на изменение на отношението на хората към долмените. Представи си колко научни трудове са написани, а хората не се вълнуваха никак. Разграбваха ги, разрушаваха ги. А това, което каза Анастасия подейства веднага. Само в санаториума «Дружба» прочетоха моята книга, и веднага работещите там се събраха и заминаха към долмена да положат цветя. И на други места хората промениха отношението си към предците, трябва да се замис…
— Стоп. Аз съм напълно съгласен с теб. Имат въздействие думите й. И този факт, който описа свидетелства за това. Както и за друго. Тя те зомбирала, и изобщо ти вече не си ти.
— Защо смяташ така?
— Много просто. Ти си предприемач, който можа дори без начален капитал да въплъти мащабни търговски проекти още в началото на перестройката. Ти си Президент на Асоциацията на предприемачите в Сибир. И изведнъж прекратяваш заниманията с бизнес, сам си переш и готвиш, значи вече не си предишния.
— Такива доводи вече съм слушал Владислав. Но ме развълнува казаното от Анастасия. Мечтата й е красива: «Да се пренесат хората през отрязъка време на тъмните сили.» Тя вярва в нея. Помоли ме да напиша книга. Аз обещах. Та тя съвсем сама чака и мечтае. Навярно свързва някак книгата със своята мечта. Ти сам казваш, че силата на въздействието на казаното от Анастасия в книгата е велика.
— В това е и работата, че това също и още веднъж потвърждава нейното вмешателство. Ти сам съди. Никому неизвестен автор, предприемач, изведнъж да напише книга. И за какво. За историята на човечеството. За Космоса. За Разума на Вселената. За възпитанието на децата. Тя започва да въздейства върху хората в практическия реален живот, влияе върху постъпките им.