— Здравейте пътници. Влизайте, влизайте моля. Светлана ми разказа за Вас. Тя ми каза че искате да видите града, да вечеряте в ресторанта.
— Искаме. Ние всичко искаме и непременно с Вас, красавици, — задърдори Владислав, — Как е моята Светлана, да не се е запиляла?
— Че кога и с кого да се запилеем ние? Явно ни остава само да чакаме цял живот…
— Какво ще чакате? Аз съм тук, и приятел съм довел. Сибиряк е той, предприемач, сто на сто. Запознай се.
Тя пооправи стегната си тъмна плитка, вдигна смутено наведените си ресници, откри блесналите си сякаш от страст и желание очи и ми протегна ръка.
— Аз съм Лена. Здравейте.
— Владимир, — представих й се аз, като стиснах пухкавата й ръка.
Докато Лена приготвяше в кухнята кафе за всички, ние се измихме в банята и разгледахме двустайния й апартамент. Апартаментът ми хареса много. Обичайна планировка, като повечето, но поддържано беше всичко, чистотата и уюта бяха необичайни. Всичко си беше на мястото, нямаше нищо излишно. В спалнята имаше резедави тапети на цветя, пердета с ресни на прозорците, в тон с тапетите, килимът и покривката на широкото легло също бяха в тон. И цвета и акуратността някак успокояваха, леглото сякаш мамеше да си полегнеш. Седнахме в креслата на по-голямата стая, Владислав включи, изглежда скъпо струващия магнитофон на стопанката име попита:
— Е, как ти хареса стопанката?
— Хубава е. Само че защо не се е омъжила?
— А защо не са омъжени милиони други жени? Не си ли чувал, че ние, мъжете, за всички не стигаме?
— Чувал съм, но тя не като всички. Хубава е и е можала да превърне апартамента си в уютно гнездо.
— Да, можала е. Добре печели. Тя е първокласен фризьор. Не просто фризьорка, а стилистка. Участва в конкурси, при нея дамичките, които са по-богати, на опашка се записват и добре й плащат.
— Може да походва.
— Не ходи тя с никого. Светлана ми казваше, че още когато са учили в училище, Ленка дружила с един двойкаджия от по-горния клас, после, след училището го зарязала, а той дълго ходел по петите й, биел се с всеки, който се опитвал да я изпрати. Пред очите на Ленка жестоко претрепвал човека с приятелите си. Даже са го съдили за хулиганство. Тя го жалела, никога не свидетелствала срещу него. Винаги казвала, че не е бил в нормално състояние и нищо не помни. Затова и само един път са могли да го осъдят за телесна повреда на синчето на голямо бате.
— Е, тогава сигурно е фригидна, не й трябват мъже.
— Хайде сега пък, фригидна. Ти какво, не забеляза ли, как те мерна веднага с очищата си. Като боа зайче. Веднага за кревата е готова.
— Не преувеличавай.
— А ти кусури не търси, по-добре се наслаждавай, използвай момента. Уговорихме се да се отпуснеш, ами ето, отпускай се.
Лена внесе чашките с кафе върху красив поднос. Беше се преоблякла в красиво прилягащ на тялото й сукман и леко се беше гримирала:
— Ако искате да хапнете, мога бързичко да приготвя нещо.
— Не,-отговори Владислав,-ще ядем в ресторанта. Ти се обади предварително, там където сметнеш, че е по-добре, запази маса за четирима.
Докато пиехме кафе, Лена се обади в ресторанта и запази маса чрез свой, очевидно познат администратор, защото говореше на «ти» с него и го съветваше: «Постарай се да е на хубаво място, ще бъда с много приятни кавалери».
В ресторанта отидохме вечерта, след като се бяхме разходили из града и околностите му с колата, бяхме разгледали местните забележителности.
Вратата на ресторанта ни отвори с широк жест услужлив портиер в богата униформа. Метр д’отелът ни заведе до масата, която беше на противоположната страна на залата. Мястото наистина беше добро, на невисоко възвишение, и целият ресторант се виждаше добре, и естрадата. Залата, с красиво изваяни стени и таван, на очевидно скъпия ресторант, вече беше почти запълнена. По всяка вероятност, само материално състоятелни хора биха могли да си позволят да си отдъхнат тук. И ние решихме да не си отказваме нищо, поръчахме си скъпи мезета, хубаво вино, а аз си поръчах бутилка водка. Когато оркестърът засвири танцувална мелодия, някакво танго, Владислав веднага предложи всички да отидем да танцуваме, и ние отидохме. Меко се полюляваше в ръцете ми уютното и снажно тяло на Лена. Вече леко опиянен, аз още повече се опиянявах от аромата на парфюма й и от очите й. Наведените ресници от време на време се вдигаха, и очите й ласкаво ме гледаха в упор, и струваше ми се, че горят с огъня на предстояща страст. И, сякаш засрамила се от страстта в погледа си, тя отново навеждаше очи.