Когато се върнахме на масата, вече бях позабравил своите митарства и търсения. Беше ми по пиянски хубаво и бях благодарен и на Владислав и на Лена, и въобще на всичко. Значи, може да се живее добре, ако не се ровиш много в живота, а използваш благата му.
Налях на всички вино, на себе си — водка и исках да предложа на всички да пийнат и да произнеса тост, но Владислав ми попречи. След танца със своята Светлана той изобщо се върна някак нервен. Веднага запали цигара, пепелта от цигарата падна в салатата, без да чака другите отпи от виното и замълча, само се въртеше на стола. Тъкмо исках да вдигна чаша и да произнеса тост, а той задърдори:
— Чакай малко, тук една такава работа… Една такава работа се получи. Хайде да излезем. Трябва да поговорим, — без да чака отговор, той рязко стана. — Момичета поклюкарствайте засега. Ние за минутка.
Излязохме в просторния хол на ресторанта. Владислав ме замъкна в далечния ъгъл зад фонтана и със злоба и с приглушен глас ми каза:
— Ама че мръсница! Не случайно ти… Ама че мръсница.
— Кой е мръсница? Ако си се скарал с твоята Светлана, не разваляй вечерта на другите.
— Не Светлана… Ленка ни изложи, по-точно тебе, но и аз ще го отнеса. Няма да те изоставя.
— Можеш ли смислено да ми обясниш, как е могла мен или нас да изложи? Пред кого, защо?
— Докато танцувахме Светлана ми разказа. Бях й говорил за тебе. И на нея й станало жал за теб… Щом те видяла… И по време на танца ми разказа всичко.
— Какво ти разказа?
— Ленка е мръсница. Изглежда е мазохистка. Извратена е. Ти представяш ли си, мъжете се лепят по нея, тя кокетничи с тях, после отива на ресторант. Масата непременно тя поръчва, чрез своя познат, а той веднага на онзи мафиот съобщава.
— Какъв мафиот?
— Ами оня, оставача, с който още като ученичка е ходела. Казвах ти, че той годениците й още на млади години е претрепвал. А сега е нещо като местен мафиот и се занимава с рекет. Ами най-общо, тя знае, че щом поръча маса чрез своя познат, той веднага ще съобщи за това на оня мафиот. И той идва или направо в ресторанта, а по-често после, в някое усамотено място причаква със своите бандити и пребива почти до смърт Ленкиния ухажьор. Цялата тази екзекуция става задължително пред очите на Лена. Тя се кефи, а може и да свършва. Светлана казва, че това се е превърнало в болест. Тя веднъж й признала, че получава оргазъм от тези сцени.
— А той, този оставачът, двойкаджията, защо прави това?
— Че знае ли някой защо? Може би все още я обича, а може и на него да му доставя някакво извратено удоволствие. Светлана казва: Ленка се прави на невменяема, а той след тази екзекуция отива у тях и остава по цяла нощ. А какво правят там не е ясно.
— Че защо не се ожени за нея?
— Какво те интересува тебе — защо не се жени? Казвам ти, че е като болест това у Ленка. Сякаш младостта си продължава. А ако се ожени само бит ще й остане. Така се кефи, а в бита за какъв кеф може да става дума? Болна е, така казва Светлана. Нас какво ни интересува, за теб трябва да помислим, как да се измъкнем сега.
— Хайде да се махнем от този ресторант, щом казваш, че ще съобщят на този бивш оставач.
— Късно е. Той вече тук със своите биячи. Наблюдават ни… Светлана казва, че той първо ще дойде на масата ни и много вежливо ще поиска разрешение да танцува с Ленка, ще танцува, ако не му откажат, а ако откажат, спокойно ще се махне. Но краят винаги е един и същ, причакват и пребиват почти до смърт, и ако има ценни вещи после ги отмъкват. Аз вече дадох на Светка часовника си, «Ролекса». Ако имаш нещо такова, дай го, ще й го предам.
— Нямам нищо ценно. Слушай, а не се ли страхуват от милицията?
— Казвам ти, че всичко е обмислено… адвокат си има… На всичко отгоре, всичко така могат да представят, че уж са защитавали жената от насилие.
— А Лена, значи, мълчи като свидетел?
— Мълчи мръсницата, преструва се, че не помни нищо, все едно е била в шок или е припаднала. Виновен съм аз пред тебе. Загазихме, но ми се струва, че измислих… Измислих! Хайде да направим нещо, да се сбием, да се скараме и ще ни закарат в милицията. По-добре да преседим в изтрезвителното, глоба да платим, затова пък няма да ни осакатят.
— А, не. Няма да наказвам сам себе си в угода на тях. Хайде да излезем през черния вход, после ще позвъниш на твоята Светка, ще й извикаш такси.
— Няма да се измъкнем, те са вече там. Тръгнем ли си, ще ни върнат. Два пъти повече ще си изпатим тогава. Че ще ни и обвинят, че сме искали да избягаме без да платим.
— Ако няма изход, тогава давай да се веселим. Поне ще поиграем по нервите на тези гадове. Жалко че такава вечер се развали, хубаво ми беше.