— Че как да се веселим сега, как?
— Да отидем и хубаво да му пийнем, да плюем на всичко, да се отпуснем докато имаме време. Ти само не показвай предварително, че си нервен.
— Че аз да не би за себе си да нервнича? За теб се страхувам.
— Да вървим.
Ние тръгнахме към нашата маса. Разкошния голям ресторант блестеше с великолепието на изисканите тоалети на дамите, и от техните, изглежда, истински накити. Много съвсем млади красавици сред възрастни мъже също блестяха със скъпоценности. Гуляеха тези, които наричат «нови руснаци». Но те също са Русия. Значи, гуляеше Русия, както само тя може да го прави. С размах и лудешки. И размахът предстоеше да се покаже, засега всичко беше чинно великолепие и разкош. Когато седнахме на нашата маса, аз веднага напълних до горе чашите и казах: «Нека да пием за удовлетворението. Нека всеки от нас, седящите тук, да достави поне миг удовлетворение на другия. За удовлетворението.» Ние с Владислав изпихме до дъно чашите, жените наполовина. Аз преместих стола си плътно до Ленкиния, бързо я прегърнах, сложих ръка на полуразголените й гърди и й заговорих тихичко на ухото:
— Ти си красива и уютна Лена, би могла да станеш добра съпруга и майка.
Тя, отначало сякаш се смути от моята прегръдка и лежащата на гърдите й ръка и се опита да се отстрани, но не настоятелно и веднага след това напротив, леко наведе към мен глава. Така започна играта по техните, или нейни правила. И аз играех в нея, както можех, без да осъзнавам защо го правя, сякаш специално в угода някому, на някакви тъмни сили, приближавайки печалната развръзка. И тя настъпи.
От масата до естрадата се надигна здрав мужик с бича шия. Известно време без да откъсва очи ни погледа, а като засвири танцова музика, закопча сакото си и уверено се насочи към масата на нашата компания. На половината път, той изведнъж спря и започна да гледа, все така без да откъсва очи, в друга посока. И мнозина от седящите в залата започнаха да обръщат глави. Няколко жени и мъже дори се надигнаха от местата си, сякаш поразени от нещо ставащо. Аз също погледнах натам, където всички се бяха втренчили и се вцепених от изненада.
Откъм входната врата към естрадата вървеше Анастасия. И нейната свободна, даже предизвикателно свободна походка и това, с което беше облечена не можеха да не поразят. Облечена! Тя си беше със старичката си чиста блузка и пола, и маминия шал, но този път те изглеждаха така, сякаш най-известен световен моделиер, в порив на вдъхновение беше създал специално за нея супер костюм, затъмняващ всички, до този момент изглеждащи изискани модни тоалети на жените.
Може би изглеждаше така, защото нейните обичайни дрехи се допълваха от необичайни накити или от походката, от маниера на поведение?
От ушите на Анастасия висяха като клипсове, две малки зелени клончета с пухкави иглички. Сплетената на плитчица от някакви треви панделка, като диадема обхващаше главата, придържайки гъстата и златиста коса. На челото, в лентата беше вплетено, горящо като рубин малко цвете. И беше гримирана, на клепките й имаше зелени сенки. Полата беше същата като преди, но с цепка почти до бедрото. На талията и имаше колан, направен от шала, завързан на панделка. Немислимият костюм се допълваше от необикновена супермодерна чанта, в каквато се беше превърнал платненият й вързоп. Те беше завързала тъканта към краищата на необелена от кората пръчица, направила от тревички дръжка, и се беше получила хипарска чанта. И така облечена, тя освен това някак свободно и уверено се движеше, както на супермодела или макенекенката няма и да им хрумне.
Анастасия стигна до площадката, където няколко двойки започваха да танцуват бърз танц, и изведнъж весело, в такт с музиката се завъртя няколко пъти, като извиваше цялото си тяло. При това гъвкавото й тяло с всичките си части извършваше красиви движения, ръцете й се вдигнаха над главата и плеснаха, а в залата гръмнаха мъжки аплодисменти. Анастасия се насочи към нашата маса. Двама келнери побързаха да я попитат нещо, тя показа с ръка към нашата маса, и един от келнерите взе резбован стол и тръгна след нея. Като минаваше покрай тръгналия към нас Ленкин познат с бичата шия, Анастасия се поспря, погледна го в лицето, намигна му и продължи към нас.
А аз седях прегърнал Лена като онемял и само наблюдавах какво става. А и всички на масата бяха млъкнали, и те гледаха.
Анастасия се доближи до масата ни и сякаш нищо не се беше случило, сякаш е трябвало да бъде тук, поздрави:
— Здравейте, приятна Ви вечер. Здравей Владимир. Разрешете… Нали няма да възразите ако седна при Вас за малко?