— Да, разбира се сядай Анастасия, — заговорих аз вече съвзел се от неочакваното й появяване, и станах за да й отстъпя мястото си, но услужливият келнер вече поставяше донесения за нея стол. Вторият келнер премести моята чиния и постави пред Анастасия чиста, предложи й меню.
— Благодаря, — каза Анастасия, — засега не съм гладна.
Тя бръкна в хипарската си чанта, извади загънати в голям лист горски плодове, сложи ги в чинията,премести я към средата на масата и ни каза:
— Почерпете се, моля.
— Как се озова изведнъж тук, Анастасия? Да не би да си тръгнала по ресторанти?
— На гости при теб дойдох Владимир. Почувствах че си тук, и реших да намина. Много ли ти попречих?
— Изобщо не ми пречиш. Само че защо си се нагиздила така необичайно, гримирала си се?
— Не бях нагиздена и гримирана, но когато исках да вляза в ресторанта, стоящия на врата човек не ме пусна. Другите пускаше, отваряше им вратата, покланяше се, а на мен каза: «Стой настрани лелко, не ти е мястото тука.» Аз отидох встрани в сянката и наблюдавах, защо пуска другите. Разбрах, че са облечени различно и се държат различно от мен. Бързо разбрах. Намерих две подходящи клончета, разцепих им краищата с нокти и ги сложих на ушите си като украшение. Виж, — обърна се Анастасия настрани и ми показа своето изобретение, — как е, добре ли е станало?
— Хубаво е.
— И чанта набързо измайсторих, и колан от кърпата, и се гримирах със сок от листа и цветни листенца, само че ми е жал, че се наложи да разпоря полата по шева…
— Не е трябвало толкова много да я разпаряш, чак до бедрото. До коляното щеше да е достатъчно.
— Исках да е по-хубаво и да ме пуснат.
— А червилото откъде взе? На устните ти има истинско червило.
— Това вече беше тук. Когато човекът до входа ми отвори вратата, аз се доближих до огледалото в хола за да се видя. Интересно е все пак. Жени стояха край огледалото и ме гледаха. Една от тях се приближи и някак развълнувано ме попита: «Откъде измъкна такава премяна? Хайде да си ги сменим. Пръстена и дрънкулките си също ще ти дам. Ако искаш със зелено ще ти доплатя.»
Аз й обясних, че може и сама да си измайстори такава премяна, започнах да й показвам клонките-клипсове, и жените ни заобиколиха също да гледат. Едната все повтаряше: «Виж ти, виж ти.» Друга ме питаше откъде да намери списание с такива модели, къде е показан този стил. А тази която първа се приближи, каза, че ако ще заработвам тук, то тя е главната и не признава никакви сутеньори, защото те са свободни…
— Анка-курвичката е била, — съобщи Света, — тя е много дръзка, от нея действително се плашат. Ако някой започне да налита, тя може да устрои такава разправия, такива интриги, така може да обърква всички глави, че да се чудиш откъде ти е дошло.
— Дръзка… — замислено произнесе Анастасия, — а очите й са тъжни, стана ми жал за нея. Исках да направя за нея нещо. Като ме помириса и започна да ме пита за парфюма ми, аз и подарих пръчица, с ефирно масло от кедър вътре, научих я как да го използва, а тя веднага парфюмира и приятелките си, а на мен ми подари червило, моливче за устните. Отначало не можах да се справя, и много се смяхме, после тя ми помогна и каза: «Ако има нещо да се обръщам към нея.»… Предлагаше ми отделна маса в залата, но аз й отговорих, че съм дошла само да се видя с моя… — Анастасия се обърка, после помисли и каза: — да се видя с теб, Владимир и с Вас. Може би ще можеш да се поразходиш с мен из града. Ветрец подухва на крайбрежната улица, там въздухът е по-хубав. Или ти се иска още да останеш, Владимир, с твоите приятели? Аз ще почакам докато свършиш всичко. Или аз… много ли ти попречих?
— Изобщо не си попречила Анастасия, много се радвам да те видя. Просто отначало се вцепених от изненада при твоето появяване.
— Наистина ли? Тогава може, тогава ще отидем да се разходим край морето? Двамата или всички заедно? Как искаш?
— Да вървим Анастасия. Двамата ще отидем.
Но да си тръгнем просто така не ни се удаде. Към масата се приближаваше познатият на Елена. Той навярно се беше оттеглил също заради неочакваното появяване на Анастасия. «Трябваше по-рано да си тръгнем, веднага.»-помислих аз, но вече беше късно. Те пристъпваха към своя извратен сценарий. И Елена сякаш вътрешно се приготви, изправи се, наведе очи, театрално започна да се оправя косата.
Той се приближи до масата, но не към своята Елена, а към Анастасия. Поклони се леко и каза, без да забелязва друг освен Анастасия. Елена даже отвори уста, когато той предложи на Анастасия:
— Момиче, разрешете ми да ви поканя на танц.