Анастасия стана, усмихна се и отговори:
— Благодаря Ви много за поканата. Седнете моля ви на моето място. Вие ще липсвате тук. А аз не съм в настроение да танцувам сега. Ние с моят… с моя кавалер решихме да отидем да се поразходим на чист въздух.
Той се подчини на думите й, и без да откъсва поглед от Анастасия седна на нейния стол. Ние двамата се отправихме към изхода.
Реших да се отдалечим повече от ресторанта, малко да се поразходим, както искаше Анастасия, а после да вземем такси и да се приберем в квартирата. Беше десет часа вечерта. По сенчестата алея ние се спуснахме към каменистия бряг на морето. Още не бяхме стигнали до водата когато чух скърцането на спирачки и се обърнах. От спрелия встрани от пътя джип, към нас вървяха петима здравеняци. Когато ни обкръжиха, яз видях между тях и оставача с бичата шия, той остана малко встрани от заобиколилите ни четирма, но той именно започна разговора:
— Да се беше върнал в кръчмата мужико. Дамата там без теб скучае.
Аз не му отговорих и той пак заговори:
— Глух ли си, що ли, на тебе говоря, трябва да се върнеш при дамата си. А ти обърка дамите и си замина. Ние сега ще ти помогнем да се върнеш.
Най-близкия мъж пристъпи към мен и аз се реших… Викнах «Бягай Анастасия» — и реших първи да го фрасна и да се бия до последно, за да може Анастасия да избяга. Опитах се първи да нанеса удар на приближилият се до мен, но той ми хвана ръката, удари ме в слънчевия сплит, после и по лицето. Паднах на камъните. Сигурно щях да си ударя главата, но Анастасия подложи дланта си и омекоти удара.Главата ми се въртеше и ми беше трудно да дишам. Лежах и виждах как се приближават към лицето ми краката на пияния, обут в боти с метални кантове. «Сега с краката ще действа» — мярна се мисъл. Като дойде почти до мен той замахна с крак, и тук Анастасия направи това, което в подобна ситуация е присъщо на повечето жени, тя закрещя. Но викът й!… Той само в първия миг беше нормален. Звукът му веднага изчезна, и беззвучния й вик диво се вряза в тъпанчетата. Виждах как обградилите ни изтърват от ръцете си някакви предмети и се хващат за ушите. Трима паднаха и се загърчиха на колене. А тя с длани запушваше ушите ми и отново поемаше въздух в дробовете си и пак крещеше. Викът й подобен на ултразвук, караше всички доближили се до нас да се гърчат на колене. Те не разбираха какво става, откъде идва този непоносимо режещ звук. И аз през дланите й усещах въздействието му, може би не така силно като другите, но все пак болеше. После видях, че отгоре, от пътя към нас тичаха група жени. Анастасия престана да вика, дръпна ръцете си и аз седнах на един камък. Тичащите към нас жени бяха въоръжени коя с бутилка, коя с инструмент от колата, една бягаше с милиционерска палка, друга с масивен свещник. Пред всички тичаше Анка-курвичката, тя държеше гърло на счупена бутилка от шампанско. Откъм двете «Жигули», с които те бяха дошли, спрени до джипа, бавно вървеше още една дебеланка по халат, очевидно направо от леглото и не беше успяла да се облече както трябва. По някакъв начин водачката на курвите беше успяла да събере по тревога всички свои приятелки от занаята.
Разрошената Анка спря на пет метра от нашата, идваща на себе си, живописно седяща и лежаща по камъните, група. Изправена беше само Анастасия и към нея се обърна Анка:
— Какво приятелко, много мъже си довела, не ти ли омръзнаха?
— С един само исках да поговоря, — спокойно отговори Анастасия.
— А останалите какво правят тук тогава?
— Дойдоха и аз не знам защо. Не зная какво искаха.
— Ти не знаеш. А аз знам, какво искат тези гадове, — отговори Анка и се разразиха ругатни по адрес на Лениния познат. — Колко пъти ти се казва дръвник такъв, да не пипаш ти говедо и кръвопиец, моите момичета.
— Тя не е твоя, — глухо отговори бившия оставач.
— Всички са мои, които са колеги, разбра ли недораслек такъв. И на тебе и на твоите подлизурковци, мутрите ви ще размажа, ако само на още една моя приятелка хвърли око сутеньорската ти мутра. Запомни го. Няма да търпя нито един сутеньор на своя територия, нито една гадина няма да изтърпя. Малко ли ти е, че кръвчицата на предприемачите пиеш? И с нас ли ти се прииска да търгуваш?
— Съвсем нагла си станала? Тя не е твоя. Новичка е. Аз само исках да пообщувам с нея. А ти, Анка минаваш всякакви граници. Какво се стряскаш? Какво ти пука за нея?
— Тя ми е приятелка. Ясно? А пък на тебе ти стига с твоята садистка да си общуваш.
— Съвсем оглупяваш, на тебе скоро всичките жени приятелки ще ти станат, тъй ли? Гласът на водача вече не беше приглушено изплашен. И аз разбрах защо.