Докато Анка говореше с него, приятелчетата му бяха дошли на себе си, и застаналия до водача си нисък младеж държеше в ръце пистолет, насочен към Анка. Вторият вече държеше на прицел групата проститутки зад Анка. Групата млади жени, въоръжени с каквото им падне, стоеше под дулата на бандитските пистолети. Разправията вече завършваше очевидно не в тяхна полза. Беше абсолютно ясно: още миг и те ще бъдат сломени морално, осакатени физически, да не говорим за това, че ще загубят свободата си или печалбите си. Много исках да повлияя някак на положението, да не допусна този страшен изход. Дръпнах за ръката стоящата до мен Анастасия, която внимателно наблюдаваше ситуацията, запуших си ушите и бързо й казах:
— Викай Анастасия. По-бързо викай.
Тя ми пусна ръката и попита:
— Защо да викам, Владимир?
— Ти какво не виждаш ли че това е саморазправа. Тези жени ей сега ще ги изпотрепят и осакатят. Те загубиха. За тях всичките това е финала.
— Не за всички. Духът на три от тях все още се бори.
— Каква полза от духа пред пистолетите, те са победени.
— Те не са победени още Владимир. Докато Духът им се бори, никой не бива да се намесва. Страничната намеса може да оправи ситуацията, но и да всели в тях неувереност в себе си и множество ситуации в този живот да се окажат не в тяхна полза. Те ще започнат да се надяват на чужда помощ.
— Плюй на философията си поне сега. Казвам ти, ясно е положението… — и аз замълчах, защото ми стана ясно, че не е възможно да се убеди Анастасия. И със съжаление помислих: «Ех да можех аз така да викам…»
Като видя приятелите си в готовност, Ленкиния ухажьор и сутеньор се ухили и вече с чувство на превъзходство заговори:
— Казвах ти аз на тебе Анка, съвсем си изкукала. Но този път ние сме по-силните. Хайде хвърляйте снаряжението си, крави. Хвърляйте и се събличайте, сега всички ви по ред ще изчукаме.
Анка прекара поглед по изправилите се и все още залегнали с пистолетите бандити в отговори с въздишка:
— Може пък не всички, а само аз да ви стигна?
— Аха, кучко. Друга песен запя, — през смеха на приятелчетата си отговори вожда. — Няма да ни стигнеш ти, всички ви ще прегледаме — сега вече ще работите за нас кучки.
— Че откъде ще се вземе у вас толкова мъжка силичка. Дали и за една ще стигне, — смеейки се отвърна Анка.
— Млъквай, курво. Всички ще изчукаме.
— Пък аз се съмнявам, мисля си, че и с една няма се оправите.
— Всички ви до сутринта ще чукаме.
— Ох, че ми омръзна ти на мене, гълъбче, с твоите обещания, не им вярвам, не вярвам аз във вашите мъжки достойнства.
— Сега ще повярваш кучко. Мутрата ще ти размажа аз на тебе-вече разярен изхриптя вожда и пристъпи към Анка, с надянат на ръката си метален бокс.
Аня направи стъпка назад и викна на своите:
— Отстранете се момичета.
Групата проститутки отстъпи няколко крачки, само намръщената дебеланка с халата остана настрани като вкопана, а когато горилата направи още няколко стъпки към Анка, мълчаливата дебеланка изведнъж вяло каза:
— Аня, ей Аня, ти какво… Дали да не започна?
— Пак нямаш търпение, Машка, — отговори отстъпваща Анка. — Ами започвай, щом не ти се чака.
Дебеланката спокойно и женствено разкъса полите на халата си, копчетата се разлетяха. Гърдите й се разголиха до съвсем плитките бикини, и освен това се оголи… Под халата на дебеланката имаше автомат Калашников със заглушител и с оптически мерник за нощно виждане. Тя щракна затвора, опря приклада на автомата на рамото си, притисна буза до приклада и се втренчи в мерника.
— Само че Маша, недей с автоматичната. Тук не ти е гореща точка. Ти карай с единични. Сама си знаеш. Всеки патрон пари струва.-посъветва я Анка.
— Ъхъ, — отговори без да се откъсва от мерника дебеланката, — и веднага изстреля пет единични патрона през секунда. Но какви изстрели! Първия куршум откъсна тока на вожда, а може и да му рани крака. Той отскочи към морето накуцвайки. Другите четири куршума се забиха до всеки един от бандитите. Те веднага се скриха зад камъните, а който нямаше камък наблизо залегна по очи на земята.
— Аня, кажи им да пълзят към водата. Иначе рикошет може да ги уцели. — проговори дебеланката, без да отпуска автомата.
— Чухте ли гълъбчета. Хайде във водата. За куршумчетата, които рикошират Машенка още не се е научила да отговаря.-ласкаво съобщи Анка на вече пълзящите към водата пияни рекетьори — бандити.
След минута те всички, заедно с главатаря си стояха до кръста в морската вода.
Аня се приближи до Анастасия, и известно време те мълчаливо се гледаха в очите. Стояха и се гледаха, нищо не продумваха. После Аня с тъга каза: