— Да, Владимир, казвах ти това.
— И още как говореше. И как убедително всичко ми доказваше. И аз не просто ти повярвах, а и започнах да действам за да организирам такова селище. Книжата вече са изпратени по разните органи. Във Фонда вече събират заявките на хората. Проектът е поръчан, планирането на градините и насажденията разни. Да бях ти вярвал само и толкова, но аз започнах с радост да действам. Ти си знаела! Ти си знаела, че ще действам!
— Да, Владимир, знаех. Ти си предприемач. Ти си винаги готов за реални действия, за въплъщение…
— Винаги готов? Колко е просто всичко. Разбира се. Тук не е нужно да се ясновидец. Всеки предприемач, ако повярва в нещо, ще започне да действа.И аз, като глупак започнах.
Не можех повече да лежа и скочих от постелята, отидох до прозореца и го отворих, защото в стаята или отвътре ми стана горещо.
— Защо си сметнал за глупави своите действия?-спокойно ме попита Анастасия.
И нейното спокойствие и лицемерие, както ми се стори тогава, още повече ме озлобиха.
— И така спокойно говориш? Спокойно! Сякаш не знаеш, че човек всъщност е винтче в нечии ръце. Човекът го управляват чрез разни обстоятелства. С лекота някакви сили могат да управляват всеки човек. Ако поискат ще въвлекат във война и половината човечество. Ще въвлекат и ще гледат, отнякъде си отгоре, как хората се убиват един друг. Ако поискат, религия ще подхвърлят, и пак ще наблюдават, как хората от различни религии за своята вяра ще воюват. Ако поискат могат да си поиграят с един човек. Аз се убедих в това. Убедих се благодарение на хората, способни да анализират ставащото, умни хора.
— И по какъв начин се могли тези умни хора да те убедят, че човек е само играчка в ръцете на някакви сили?
— Слушах един доклад. Там ставаше дума за мен. Умни хора се заинтересували от това, което се случва в обществото заради книгите. От тебе се заинтересували и от мене. Проследили всеки ден от моят престой в Кипър, когато четвъртата книжка пишех. Всичко фиксирали, а после анализирали. И аз представи си, не тая обида. Дори съм им благодарен за това, че най-после ми отвориха очите. Показаха ми как си играят с човека. Няма случайности, тях ги уреждат, аз се убедих в това от собствен опит.
— От какъв опит, нима си правил опити, Владимир?
— Не аз съм правил, с мен са правили. Когато бях в Кипър, казах за речната риба — и рибата се появи. За кедрите казах — и кедри се появиха. Поисках в църква през нощта да отида — и църква се появи, и църковните двери се отвориха през нощта, и много други неща се случиха, само и само да пиша сигурно им се е искало. Но, главното, внучката на богиня Афродита се появи. Аз бях казал на някои хора в Кипър, че искам да се срещна с внучката, защото ми досадиха със своята Афродита. Навсякъде бяха окачени плакати за баните й, с високомерие говореха за нея. Изобщо казах им, че ще се срещна с внучката на Афродита. Казах, а след няколко дни се яви девойка с пламтящи очи, и изобщо обстоятелствата така се наредиха, че всички решиха, — изпратила е богиня Афродита своята внучка, чрез тази девойка се извършваха чудеса, и самата тя се преобрази. И кой подреждаше тези обстоятелства едно след друго? Кой? Аз нищо не съм уреждал. Едно само да беше станало случайно, а там всичко, и това всичко не беше случайно, а закономерно. До този извод стигнали учените. Аз съм убеден, че изводът им е правилен. И ти няма да можеш да отречеш това.
— Аз и не смятам да отричам закономерността на ставащото Владимир, — спокойно отбеляза Анастасия.
Вътре в мен всичко изстина, мигновено ме обзе апатия от последните думи на Анастасия. А аз се надявах, слабо, но се надявах, че тя ще може да разпръсне утвърдилото се в мен съзнание за нищожността на човека и цялото човечество, но тя не направи това. А и кой би могъл да отрече очевидното? Безучастен към всичко, аз стоях до прозореца на осветена от луната стая и гледах звездите.
Някъде там, може би на някоя от тези звезди живеят управляващите нас, играещите си с нас. Те живеят! А нима може да се нарече живот нашето съществуване? Послушната пред нечия воля играчка не може да живее самостоятелно, а значи, и ние не живеем. На нас много неща са ни «все едно».
Отново с тих и спокоен глас заговори Анастасия. Но гласът й не извикваше никакви емоции в мен, той звучеше като някакъв страничен звук.
— Владимир, ти и хората, изпратили ти тази аудикасета с доклада, правилно сте определили: Действително съществуват енергии, способни чрез вариране във времето, да съединяват в единна верига разни събития, или както се е случило с теб, да построят верига от обстоятелства, необходими за постигането на определена цел. Чисти случайности няма, това вече на мнозина е ясно. Случайностите, дори най-невероятните, се програмират. Програмира се всичко ставащо с всеки човек. И това, което се случило с теб в Кипър, и е станало нагледен пример за изследователите и за тебе, също е било програмирано, а после въплътено в реалността. Кажи ми, моля те, Владимир, не би ли искал сега да разбереш къде се намира сега програмистът на твоите случайности?