Ето такава работа! Тя мечтае за нещо, аз написвам, и то се сбъдва! Фантастика някаква! Но се въплъщава фантастиката пред очите на всички в реалния живот. Сега мечтае за прекрасна страна. Нима и това ще се сбъдне? Трябва да се сбъдне! Трябва да се помогне някак!
Пресмятайки и анализирайки казаното и показаното от Анастасия аз все повече се убеждавах в реалността на прекрасното бъдеще и вярвах в него.
Започвах да вярвам на всички думи на Анастасия, но да допиша и да публикувам главата за бъдещето на Русия не можех. Не влезе тя в предната книга «Сътворение». И излизането на тази книга се забавяше заради нея. Искаше ми се всичко казано да изглежда достатъчно убедително и реално. За да може не само аз, но и много други хора да повярват и да започнат да действат, да творят прекрасното бъдеще. А да бъда до край убедителен не се получаваше, заради някои изказвания на Анастасия.
В книгата «Сътворение» аз публикувах твърдението на Анастасия за това, че цялата обкръжаваща ни природа е не нещо друго, а материализираните мисли на Бога. Ако човек може макар и частично да ги разбере, няма да му бъде нужно да хаби много усилия за добиване на храна, за подобряване на земята, тъй като тя сама ще може да възстановява своето плодородие, да не губи сили за борба с разните вредители и плевели. Неговата мисъл ще се освободи от ежедневните битови проблеми, и човекът ще може да се заеме с по-присъщото на неговото съществуване — сътворението на прекрасни светове съвместно с Бог.Искаше ми се на думите й да повярват и много други хора. А как могат хората да й се доверят, ако цялата агротехнология, и не само в нашата страна, не минава без торове?
Множество заводи в различни страни по света са заети с производството на всевъзможни химикали за почвата. Няколко пъти се обръщах с този въпрос към разни учени-агрономи, и винаги получавах приблизително един и същ снизходителен отговор: «Райска градина, разбира се, може да се устрои на един хектар земя, но да се работи в тази градина ще е необходимо от сутрин до вечер. Без да се наторява почвата добра реколта няма да се получи. Без обработка с отрови също няма да се мине, защото множеството вредители ще унищожат реколтата.» На приведеният от мен довод на Анастасия, че в тайгата всичко си расте и без помощта на човека, учените заявяваха: «Да допуснем, че расте. Но ако вярваме на твоята отшелница, то програмата на тайгата е дадена непосредствено от Бог. На човека е необходимо не само растящото в тайгата. Например овощна градина в тайгата няма. Защото градината се нуждае от грижите на човека. Сама тя не може да расте.»
Няколко пъти посещавах магазини от типа «Всичко за вашата зеленчукова градина», «Градинар», «Дачник», стоях в тези магазини и наблюдавах, колко много хора купуват разни торбички с химикали. Гледах тези хора и мислех, че няма никога да повярват те на това, което казва Анастасия, а значи и да пиша за бъдещето на Русия е безсмислено: няма да повярват те в него.Няма да повярват защото това бъдеще е свързано преди всичко, с ново съзнание, с друго отношение към земята, към обкръжаващото ни. Но няма нито един съвременен човек, който би могъл да потвърди казаното от нея, нито един реален пример, потвърждаващ думите й. В действителност, напротив — всичко й противоречи. И работят заводите, произвеждащи отровни химикали за различните вредители. Съществува верига от магазини за продажба на торове и химикали. Има наука за земята, и са заети с научни изследвания множество хора. Отсъствието на значими доказателства за твърденията на Анастасия така силно ми повлия, че не можех повече изобщо нищо да пиша. Затова и се съгласих да замина в Австрия, в Инсбрук. Позвъни ми издателя от Германия и каза, че директорът на института по биоенергетика Леонард Хошененг ме кани да разкажа за Анастасия пред водещи лечители от Европа. Институтът ми плащаше пътя, престоя и беше готов да плати по хиляда марки за всеки час от изказването ми. Не заради парите заминах за там, а да търся убедителни и разбираеми за мнозинството аргументи «за» или «против» проекта на Анастасия, на нейното твърдение за бъдещето на Русия.