Седящата в очакване на подредената маса Анастасия стана да ме посрещне. И тя вече беше сресана и стегната. Стана и мълчаливо ме загледа с ласкавия поглед на своите сиво-сини очи. А аз стоя и не зная какво да кажа. После казах, не знам защо на «вие»:
— Здравейте Анастасия. — Това «вие» съвсем ме обърка. А тя все едно че не забеляза, ми отговори сериозно:
— Здравей Владимир. Седни, моля те, закуската вече те чака.
— Сега ще седна… Първо исках да ти кажа… Да ти кажа ето какво… — но не си спомнях думите.
— Говори Владимир.
Но аз бях забравил какво исках да кажа. Приближих се до Анастасия плътно и я целунах по бузата. И цялото ми тяло пламна като от жарава. А бузите на Анастасия се покриха с руменина, и тя замига бързо. И аз проговорих сякаш не с моя, а с някакъв сподавен глас.
— Това е за теб от всички читатели, Анастасия. Много от тях ти благодарят.
— От читателите? Много благодаря на всички читатели. Много голямо благодаря, — тихо прошепна Анастасия.
И тогава аз бързо я целунах и по другата буза и казах:
— А това е от мен. Ти си много добра и хубава, Анастасия. Ти, Анастасия си много красива. Благодаря ти, че те има.
— Смяташ ме за красива ли Владимир? Благодаря ти. Така ли смяташ?…
Тя също се вълнуваше. Не знаех какво да направя след това. Но после си спомних за перлите в джоба си. Бързо-бързо ги извадих и започнах да завивам закопчалката.
— Това е подарък за теб Анастасия. Това са перли, истински… не са изкуствени. Знам, че не обичаш изкуственото, но това са истински перли.
Закопчалката не се отваряше, аз я дръпнах и нишката се скъса, а перлите се посипаха по кухненския под и се затъркаляха в разни посоки. Аз клекнах да ги събирам, и Анастасия също се зае да ги събира, но тя се справяше по-бързо. Гледах я как подрежда в шепата си мънистата. Разглеждаше всяко едно внимателно, и аз се любувах на движенията й. Седях си направо на пода, подпрян на стената и гледах като омагьосан. Седях и си мислех колко е обичайна обстановката в стандартната кухня, но колко ми е необичайно и прекрасно всичко в душата. От какво? Сигурно от това, че в тази кухня е тя — Анастасия. Съвсем близо е до мен, а да я прегърна не ми достигаше решителност. Тази, изглеждаща ми отначало там в тайгата, преди пет години, не съвсем нормална отшелница, сега вече е звезда, сякаш слязла от небето за минутка. Съвсем близо е тя, а като звезда е недосегаема. И годините… Ех, тези мои години… Гледах без да отмествам очи, как Анастасия стана, как изсипа в чинийката на масата събраните мъниста. После обърна глава към мен. А аз като омагьосан все така си седях на пода, подпрян на стената и гледах сиво-сините й очи.И тя не отместваше своя ласкав поглед.
— Ти си до мен Анастасия, а не мога сега да те докосна. Имам чувството, сякаш си далечна звезда в небето.
— Звезда? Такова усещане ли имаш? Защо? Ето! В краката ти е тя — звездичката стана обикновена жена.
Анастасия бързо коленичи и седна до мен на пода. Сложи двете си ръце на раменете ми и притисна глава към мен. Аз слушах как бие сърцето й, само че моето се блъскаше много по-силно. А косите й ухаеха на тайга. Дъхът й като топъл ветрец упояваше с аромат на цветя.
— Но защо Анастасия не те срещах в младостта си? Колко си млада ти, а аз на колко години съм вече. Почти половин век съм проживял.
— Към твоята блуждаеща Душа аз векове пътя съм си проправяла, от себе си не ме гони сега.
— Скоро ще остарея аз Анастасия. Животът ми ще свърши.
— Докато остарееш, ти ще успееш родово дърво да посадиш, основи да положиш на бъдещ и прекрасен град за хората и чудесна градина.
— Ще се постарая. Жалко само, че аз самият ще поживея само малко в тази градина. Докато тя расте ще минат не една години.
— Основите като положиш, винаги в нея ще живееш ти.
— Винаги?
— Разбира се. Ще остарее тялото ти, ще умре, но ще излети Душата.
— Ще излети Душата на умрелия, това го зная. Ще излети Душата ми и край на всичко.
— О, колко е прекрасен днешния ден! Защо Владимир сътворяваш бъдеще безрадостно? Сам сътворяваш го за себе си.
— Не аз го сътворявам. Такава е реалността. Настъпва старост и после за всички — смърт. И даже ти, мечтателко ти мила моя, не ще измислиш друго.