Выбрать главу

Адвокатът отхвърли мрачните мисли, заобиколи бюрото и му протегна ръка.

— Как сте мистър Кейн? Аз съм Хамилтън Удуърд.

— Мистър Удуърд — когато си стиснаха ръцете, Кейн си направи изводи за човека срещу него. Мъж на средна възраст, внушителен. Компетентен. Помпозен. Вероятно, отвратителен играч на покер.

Удуърд му посочи кожения фотьойл пред бюрото си.

— Извинявам се за молбата си, да се видим в такъв кратък срок, но този въпрос се отлага достатъчно дълго. И да добавя, че не е по моя вина. Самият аз научих вчера за него. Уверявам ви, че никой служител, свързан с тази кантора, не би допуснал грешка за нещо толкова важно, особено когато се отнася за човек, на когото всички ние дължим толкова много. Вашата смелост по времето на…

— В писмото ви се казваше само, че искате да говорите с мен по въпрос от голямо значение — прекъсна го безцеремонно Кейн. Мразеше, когато хората го превъзнасяха за бойните му заслуги и развяваха като знаме това, което бе направил.

Удуърд старателно закрепи металните рамки на очилата, зад ушите си.

— Вие сте син на Розмари Симпсън Кейн, по-късно Розмари Уестън?

Едно от неоценимите качества на Кейн, като покер-играч, беше умението му да владее чувствата си, но в този момент, едва удържа огорчението и гнева си.

— Не знаех, че се е омъжила повторно, но да, това е името на майка ми.

— Искате да кажеше беше — Удуърд погледна книжата пред себе си.

— Значи е мъртва? — Кейн не почувства нищо.

Пълните бузи на адвоката се затресоха от възмущение.

— Извинете, предположих, че знаете. Жената се е споминала преди близо четири месеца. Простете ми, че ви поднесох новината така внезапно.

— Не си правете труда да ми се извинявате. Не съм виждал майка си, откакто станах на десет. Нейната смърт не означава нищо за мен.

Удуърд разбърка листите пред себе си, защото не знаеше как да отговори на човек, който така студено реагираше на смъртта на майка си.

— Аз… ъъъ… има писмо от чарлстънския адвокат У.Д. Ритер, който представлява интересите на майка ви — той прочисти гърлото си. — Мистър Ритер ме помоли да се свържа с вас, за да бъдете уведомен за условията на нейното завещание.

— Не ме интересува.

— Добре, но на ваше място не бих твърдял това с такава увереност. Преди десет години майка ви се е омъжила за човек на име Гари Уестън — собственик на „Райзън Глори“, памучна плантация, недалеч от Чарлстън. Когато е бил убит в Шайло, плантацията е станала собственост на майка ви. Преди четири месеца, тя е починала от инфлуенца и е оставила имота на вас.

Кейн не издаде изненадата си.

— Не съм виждал майка си шестнадесет години. Защо ще го прави?

— Мистър Ритер ми е пратил писмо, което тя е написала преди смъртта си. Може би в него обяснява мотивите си.

Удуърд извади от папката пред себе си, запечатан плик и му го подаде. Без да го погледне, Кейн го пусна в джоба на палтото си.

— Какво знаете за плантацията?

— Очевидно е била доста просперираща, но войната взе своите жертви. С работа и търпение, може да бъде възстановена. За съжаление, в настоящото завещание не се споменава нищо за пари. Освен това, има и още едно обстоятелство. Става въпрос за дъщерята на Уестън, Катрин Луиз.

Този път, Кейн не скри изненадата си.

— Искате да ми кажете, че имам сестра?

— Не, не. Тя ви е доведена сестра. Не сте свързани кръвно. Дете е на Уестън от предишния му брак. Това, обаче ви засяга.

— Не мога да си представя, защо?

— Нейната баба й е оставила доста пари, за щастие вложени в банка в Северните щати. Петнадесет хиляди долара, за да бъдем точни, в доверителен фонд, който тя ще получи на двадесет и третия си рожден ден или когато се омъжи, в зависимост от това, кое събитие настъпи първо. Вие сте назначен за разпоредител на този фонд и за неин настойник.

— Настойник? — избухна Кейн и скочи от креслото.

Удуърд се сви в стола си.

— Майка ви просто не е имала друг изход. Момичето е едва осемнадесетгодишно, има значителна сума пари и няма други роднини.

Кейн се наведе напред, над блестящата махагонова повърхност на бюрото.

— Няма да поема отговорност за осемнадесетгодишно момиче, или за разорена памучна плантация!

Гласът на адвоката се повиши с една степен.