— Какво по…
Задуши я чувство на ужас и унижение. Кейн я пусна и отстъпи бавно крачка назад. Кит сграбчи скъсаните краища на ризата и се опита да се прикрие с тях.
Очи с цвят на замръзнало олово се впиха в нея.
— Така-а-а. В края на краищата се оказа, че моето конярче не е момче.
Тя се вкопчи в ризата си и опита да скрие унижението си, зад войнственост.
— Каква е разликата? Нуждаех се от работа.
— И я получи, като се представи за момче.
— Ти си този, който предположи, че съм момче. Аз никога не съм казвала нещо подобно.
— Никога и не го отрече — той вдигна одеялото и го хвърли към нея. — Изсуши се, докато си налея нещо за пиене — тръгна към вратата, но се обърна. — Когато се върна, очаквам някои отговори. Дори не си помисляй за бягство, защото това ще бъде най-голямата ти грешка.
След като Кейн изчезна зад вратата, Кит отхвърли одеялото и посегна към кошницата, за да извади револвера. Седна зад масата и скри оръжието в скута си. Едва тогава, събра парцаливите остатъци от ризата си и завърза краищата в нескопосан възел на кръста си.
Кейн влезе обратно в кухнята, в момента, в който тя разбра, колко незадоволителен е резултата от усилията й. Той бе разкъсал и долната й риза, и сега, плътта й оставаше открита под V-образната форма на деколтето й, което стигаше чак до възела, в който беше завързала краищата на парцаливите си дрехи.
Кейн глътна уискито и се загледа в момичето. Тя седеше зад масата, положила ръце на коленете си. Под меката тъкан на ризата й, ясно се очертаваха малките й гърди. Как бе могъл да повярва, дори и за момент, че е момче? Тези деликатни кости, би трябвало да му подскажат, че лъже, а и тези мигли, които бяха достатъчно гъсти, за да помете пода с тях.
Мръсотията й, го бе отвратила. Мръсотията и цветистите й ругатни, да не говорим за дързостта и неуважението. Що за нахалница!
Чудеше се, на колко ли е години? На четиринадесет или по-малко? Той знаеше много за жените, но за момичетата — нищо. Кога гърдите им започваха да растат? За сега беше сигурен само в едно… беше прекалено млада, за да живее сама.
Кейн раздразнено остави чашата.
— Къде е семейството ти?
— Нали ти казах. Мъртви са.
— И нямаш никакви роднини?
— Не.
Нейното спокойствие го дразнеше.
— Виж какво, едно дете, на твоята възраст не може да се разхожда само из Ню Йорк. Това не е безопасно.
— Единственият човек, който ми причинява неприятности, откакто съм тук, това си ти.
В думите й, като че ли имаше истина, но той не им обърна внимание.
— Все едно. Утре ще те отведа при някои хора, които ще поемат отговорност за теб, докато пораснеш. Те ще ти намерят място, където да живееш.
— Доколкото разбирам, говориш за сиропиталище, майоре?
Това, че тя изглеждаше развеселена, го раздразни още повече.
— Да, говоря за приют! Да бъда проклет, ако ти позволя да останеш тук! Трябва ти място, където да живееш, докато пораснеш, за да можеш да се грижиш сама за себе си.
— Струва ми се, че досега не съм имала толкова много проблеми. Освен това, аз съвсем не съм дете. Съмнявам се, в приютите да приемат осемнадесетгодишни.
— Осемнадесет?!
— Да не би да имаш проблем със слуха?
За пореден път бе успяла да го шокира. Той се взираше в нея през масата, в дрипавите й момчешки дрехи, в мръсното й лице и шия, в късите й черни коси, сплъстени от мръсотията. Според него, осемнадесетгодишните момичета бяха почти жени. Те носеха рокли и се къпеха редовно. А, нищо у нея не му напомняше за девойка.
— Съжалявам, че развалих блестящите ви планове за сиропиталището, майоре!
Тя имаше куража да злорадства, и той се зарадва, че й бе хвърлил хубав бой.
— Чуй ме сега, Кит… или и името ти е фалшиво?
— Не, всичко е наред, това е истинското ми име. Или поне е това, с което всички ме наричат.
Веселието й изчезна и той усети изтръпване в основата на гръбнака си, същото усещане, което изпитваше преди битка. Странно!
Кейн видя, как тя повдигна брадичка.
— Само дето фамилията ми не е Фини — добави тя. — Уестън. Катрин Луиз Уестън.
Това беше нейната последна изненада. Преди Кейн да успее да реагира, Кит скочи на крака и той се озова пред черното дуло на револвера.
— Исусе… — промърмори той.
Без да снема очи от него, тя заобиколи масата. Ръката, с която държеше оръжието, не трепваше.
Най-накрая частите се напаснаха и всичко си дойде на мястото.
— Не мисля, че си толкова внимателен при избора си на опонент, когато ти се прииска да наругаеш някого — отбеляза тя.
Той направи крачка към нея и веднага съжали. Куршумът мина в близост до главата му и едва не одраска темето му.