Когато се събуди, се почувства дори още по-зле. Ръцете и краката й тежаха. Седна унило, пред бокса на Аполон, с ръце отпуснати върху скритите под мазни панталони колене. При подготовката на плана си бе пропуснала да вземе предвид, какво ще е усещането, когато погледне в очите на невъоръжен човек, преди да дръпне спусъка.
Вратата на конюшнята се отвори, пропускайки слабата светлина на облачния следобед. Мерлин притича през коридора, хвърли се върху Кит и почти събори шапката й в порив на възторжено обожание. След него бавно вървеше Магнус. Крака, обути в ботуши спряха до нея. Но тя упорито отказа да вдигне глава.
— Сега, не съм в настроение за разговори, Магнус.
— Не мога да кажа, че съм изненадан. Майорът ми разказа, какво се е случило снощи. Трябва да е било някакъв трик, това, което сте направили, мис Кит!
Именно така се обръщаха към нея у дома й, но в неговата уста прозвуча като обида.
— Това, което се случи през нощта е само между мен и майора. Не е твоя работа.
— Неприятно ми е, когато неправилно оценявам хората. Така че, занапред ще се постарая да се държа, колкото се може по-надалеч от вас — той взе една празна кофа и напусна обора.
Кит захвърли книгата, взе една четка и отиде в бокса на червеникавокафявата кобила Саратога. Изобщо не я интересуваха заповедите на Кейн. Ако не се занимаваше с нещо, щеше да полудее.
Точно прекарваше ръцете си по задните крака на коня, когато чу да се отваря вратата. Потръпна от изненада, обърна се и видя Кейн, който стоеше по средата на коридора и я гледаше с твърд, като гранит поглед.
— Моите заповеди бяха ясни, Кит! Никаква работа в обора!
— Добрият Бог ми е дал две силни ръце — възрази тя. — Не съм свикнала да лентяйствам.
— Грижата за конете не е подходяща работа за млада дама.
Тя се втренчи злобно в него, опитвайки се да разбере, дали й се присмива, но не можа да разчете изражението му.
— Щом има работа, някой трябва да я свърши. Изнеженият живот не ми е по вкуса.
— Стой далеч от конюшнята! — каза твърдо той. Тя отвори уста, за да протестира, но Кейн я изпревари. — Никакви спорове! Искам веднага да се измиеш и след вечеря те чакам в библиотеката, за да поговорим.
Той се врътна на пети и закрачи към вратата на обора с мощните си, дълги крака. Походката му бе твърде изящна за мъж с неговите размери.
Вечерта Кит се появи първа в библиотеката. В знак на подчинение на нарежданията на Кейн, бе измила част от лицето си, но се чувстваше твърде уязвима, за да направи нещо повече. Сега бе нужно да е силна, а не като някакво беззащитно момиченце.
Вратата се отвори и Кейн влезе в стаята. Бе облечен в обичайния си домашен костюм — светлобежов панталон и бяла риза с отворена на врата яка. Очите му я пронизаха.
— Мисля, че ти казах да се изкъпеш.
— Нали си измих лицето?
— Това не е достатъчно. Как можеш да се понасяш толкова мръсна?
— Не обичам да се къпя.
— Струва ми се, че има много неща, които не обичаш. Но ще се изкъпеш, преди да прекараш още една нощ тук. Едит Симънс заплашва да напусне, и да бъда проклет, ако заради теб загубя икономката си. Освен това, цялата къща вони…
— Не е вярно!
— Как ли пък не, по дяволите! От сега нататък, аз съм твой временен настойник и ти си длъжна да ми се подчиняваш!
Кит замръзна.
— За какво говориш, янки? Какво имаш предвид, като казваш „настойник“?
— А, аз си мислех, че във всичко си успяла да си завреш носа!
— Отговори ми! — помисли си, че вижда проблясък на съчувствие в очите му. Но то изчезна бързо, когато започна да обяснява условията на завещанието и задълженията му, като неин настойник и разпоредител на попечителския й фонд.
Кит почти не помнеше баба си, която й бе оставила тези пари. Попечителският фонд се бе оказал постоянен източник на негодуванието на Розмари, и тя непрекъснато принуждаваше Гарет да се консултира с различни адвокати, с надеждата да се възползват от него. Въпреки че Кит предполагаше, че трябва да бъде благодарна на баба си, парите бяха безполезни. Те й бяха необходими сега, а не след пет години или когато се омъжеше, което не възнамеряваше да направи никога.
— Настойничеството е последната предсмъртна шега на Розмари — заключи Кейн.
— Проклетият адвокат не ми каза нищо за това. Не ти вярвам!
— Вече видях на какво си способна в гнева си. Интересно, ти даде ли му шанс да ти обясни?
Със свито сърце, тя си спомни, как бе изгонила адвоката от къщата, след като й бе съобщил за наследството на Кейн, макар служителят да се бе опитал да й каже, че има още подробности.