— Тя ме разсъблече, докато се бях замислила! И… и тогава ме довлече тук!
Кит все още не можеше да разбере, как мисис Симънс бе успяла да я вкара в банята. Сигурно, защото бе останала вцепенена, след като Кейн бе обявил, че ще продаде „Райзън Глори“. Щом старата дама бе започнала да дърпа дрехите й, Кит бе дошла на себе си.
Кейн отново заговори със спокойния си, тих глас, който я притесняваше много повече от силния му рев.
— Би трябвало да си спомниш за добрите маниери. И тъй като не го направи, ще те вкарам сам във ваната.
Тя хвърли огледалото към стената, за да отвлече вниманието му и се стрелна покрай него. Хвана я, преди да е успяла да направи и три крачки.
— Не искаш да се научиш на нищо, така ли?
— Пусни ме!
Без да обръща внимание на стъклата хрущящи под подметките на ботушите му, той я грабна в обятията си и заедно с кърпата я пусна във ваната.
— Ти мръсен, вонящ…
Преди да успее да продължи, той натисна главата й под водата. Плюейки, Кит се надигна и извика злобно.
— Ти мръсен…
Озова се обратно под водата.
— Ти…
Кейн го направи отново.
Кит не можеше да повярва на случващото се. Той не я държеше под водата достатъчно дълго, за да я удави, но не това бе важно. От значение беше унижението. И ако не се укротеше, той щеше да я потопи отново. Втренчи се в него с ненавист, но все пак успя да усмири езика си.
— Достатъчно ли ти е? — попита я кротко.
Тя изтри очите си и каза с достойнство:
— Поведението ти е инфантилно!
Кейн започна да се смее, но изведнъж, забравил за всичко, очаровано се взря надолу във ваната. Твърде късно Кит съобрази, че е загубила кърпата. Бързо събра коленете си, за да се прикрие.
— Излизай, веднага! — над ръба на ваната плисна вода, когато се опита да извади хавлията от дъното й.
Той бързо пристъпи назад към вратата, след това спря. Наблюдаваше я, как се бори с подгизналата кърпа. Неловко прочисти гърлото си и попита.
— Ще можеш ли… ъъъ… сама да се измиеш?
Кит почувства как по бузите й се разля червенина. Кимна смутено и издърпа тежката хавлия.
— Ще ти донеса една от моите ризи. Но ако намеря дори петънце мръсотия, когато приключиш, започваме всичко отначало.
Той изчезна, без да затвори вратата. Кит изскърца със зъби и си представи как орел кълве очите му.
Два пъти се изтри, премахвайки мръсотията, която, от известно време, удобно се бе разположила по цялото й тяло. След това изми косата си и накрая удовлетворена от резултата, уверена, че дори Божията майка не може да намери никакъв пропуск, посегна да вземе суха кърпа. Тогава видя, че ваната е заобиколена от парчета счупено стъкло, като средновековна крепост — от защитен ров.
Ругаейки, тя се зави с подгизналата хавлия и извика към отворената врата.
— Ей, янки! Трябва да ми донесеш суха кърпа, но си дръж очите добре затворени. Иначе ще те убия докато спиш, ще те нарежа на парчета и ще изям черния ти дроб за закуска!
— Колко е хубаво да разбера, че сапунът и водата не са развалили нежния ти нрав — той се появи на вратата с широко отворени очи. — Бях започнал да се притеснявам за това.
Кейн взе една кърпа от рафта в банята, но вместо да й я подаде, прокара поглед по разбитите стъкла.
— „Полученото удоволствие от всеки подарък се превръща в наказание, ако злоупотребиш с него“ — Ралф Уолдо Емерсън, в случай, че не знаеш от кого е цитата.
Едва след като й подаде кърпата, Кит се почувства достатъчно в безопасност, за да му отговори.
— Мистър Емерсън също така е написал „Всеки герой, рано или късно става безинтересен“. Не знам, как е било наистина, но си мисля, че ти си го вдъхновил за тези думи.
Кейн се засмя, доволен да разбере, че духът й не е пречупен. Тя беше тънка, като кобилка, само костеливи ръце и дълги слаби крака. Дори тъмният триъгълник, който успя да зърне, за малко, бе все още детски.
Но обръщайки се, си спомни малките й гърди с коралови връхчета, които съвсем не изглеждаха невинно. Представата за тях го смути и той проговори по-грубо отколкото имаше намерение.
— Подсуши ли се вече?
— Да. Доколкото това е възможно в твое присъствие.
— Прикрий се! Обръщам се!
— Жалко, тъкмо си мислих, колко е хубаво, когато не виждам грозното ти лице!
Вбесен, той пристъпи напред.
— Би трябвало да те оставя, да стъпиш боса върху стъклата!
— По-добре да изтърпя болката, отколкото нахалната ти компания!
Той я грабна от ваната, изнесе я в коридора и грубо я остави да стъпи на краката си.
— Оставих ризата в твоята спалня. Утре мисис Симънс ще те изведе, за да купите прилични дрехи.