Тя го изгледа подозрително.
— Какво по-точно разбираш под прилични дрехи?
Той знаеше какво ще последва и се приготви за бурята.
— Рокли, Кит.
— Да не си полудял?
Тя изглеждаше толкова възмутена, че Кейн се усмихна. Но не бе глупак. Време беше да й стегне юздите.
— Чу ме. И докато ме няма, ще правиш това, което мисис Симънс ти каже. Ако създаваш проблеми, съм наредил на Магнус да те заключи в стаята ти и да изхвърли ключа. Не се шегувам, Кит. Когато се върна, бих искал да чуя, че си се държала добре. Имам намерение да те предам на новия ти настойник, чиста и почтено облечена.
Емоциите, които се изписаха върху лицето й варираха от възмущение, до гняв, докато не взе превес нещо, което напомняше на отчаяние. Водата, капеща от краищата на косата й, падаше, като сълзи върху тънките й рамене, а гласът й съвсем изтъня.
— Наистина ли ще го направиш?
— Разбира се, че ще ти намеря друг настойник. Трябва да се радваш на това.
Тя с такава сила стисна краищата на кърпата, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Не това имах предвид. Наистина ли ще продадеш плантацията?
Кейн застина от страданието, изписано върху малкото й лице. Нямаше намерение да се обременява с разорена памучна плантация, но тя не би го разбрала.
— Няма да взема парите за себе си, Кит. Ще ги вложа в попечителския ти фонд.
— Не ме е грижа за парите! Не можеш да продадеш „Райзън Глори“!
— Налага се. Някой ден, може би ще разбереш.
Очите на Кит потъмняха, като бурно море.
— Най-голямата грешка, която направих, е, че не ти отнесох главата!
Цялата й малка, увита в хавлия фигура изразяваше достойнство, когато мина покрай него и силно затръшна вратата на спалнята.
Глава 4
— Искате да ми кажете, че няма никой в цялата община, който да се съгласи да поеме настойничеството над мис Уестън? Дори и ако платя всички разходи? — попита Кейн, изучавайки преподобния Роулинс Еймъс Когдел от Ръдърфорд, Южна Каролина, който от своя страна, също го оглеждаше.
— Трябва да разберете, мистър Кейн. Всички ние познаваме Катрин Луиз, много преди вас.
Роулинс Когдел се молеше на Бог, да му прости удовлетворението, което изпитваше, поставяйки прът в колелото на този янки. Героят от „Мисионари Ридж“, в действие! Обидно му беше, че е принуден да разговаря с този човек. Но какво можеше да направи? В днешно време, сините униформи на окупационните войски бяха навсякъде, и дори Божият служител трябваше да внимава да не ги обиди.
На вратата се появи съпругата на свещеника — Мери — с чиния, в която имаше четири малки сандвича, намазани отгоре с тънък слой ягодов конфитюр.
— Да не ви прекъсвам?
— Не, не. Ела, мила моя. Мистър Кейн, моята съпруга ви е донесла специална почерпка. Жена ми е известна с ягодовия си конфитюр.
Конфитюрът бе от дъното на последния буркан, който Мери бе направила преди две години, когато все още имаше захар, а хлябът бе отрязан от самуна, който трябваше да ядат до края на седмицата. И все пак, Роулинс бе доволен, че има какво да предложи на госта си. Той по-скоро би гладувал, отколкото да позволи на този човек да разбере, колко бедни бяха всички.
— За мен не, мила моя. Няма да си развалям апетита. Заповядайте, мистър Кейн, вземете си два.
Кейн, въпреки мнението на преподобния Когдел, не беше глупав и веднага съобрази каква жертва правят, за да му поднесат тази почерпка в нащърбената порцеланова чиния със синя украса в китайски стил. Той взе един сандвич, който никак не желаеше и направи необходимите комплименти. По дяволите, всички южняци! Шестстотин хиляди души бяха загинали заради непреклонната си гордост.
Кейн считаше, че гордостта им бе продукт на робовладелската система. Плантаторите бяха живели в своите владения, подобно на всемогъщи крале, и притежаваха пълна и безгранична власт над своите роби. И осъзнаването на това бе породила тяхната ужасна самоувереност. Считаха, че са всесилни и поражението не бе променило почти нищо в тях. Южняшкото семейство можеше да гладува, но щеше да предложи, дори и на презрения си гост, чай и сандвичи.
Преподобният Когдел покани жена си.
— Заповядай, седни, мила моя. Може би ще съумееш да ни помогнеш. Мистър Кейн има някои затруднения.
Тя направи това, което съпруга й поиска от нея — изслуша го, докато подробно описваше връзката между Кейн и Розмари Уестън, и как техният гост желае да прехвърли настойничеството си върху Кит, на някой друг. Когато накрая свещеникът свърши, Мери поклати глава.
— Страхувам се, че това, което искате, е невъзможно мистър Кейн. Има много семейства, които биха били много щастливи да вземат Катрин Луиз в детските й години. Но вече е твърде късно за това. Мили Боже, та тя е на осемнадесет!