Бившият собственик на къщата бе създал отлична винена изба, чието съдържание, заедно с дома, бе преминала във владение на Кейн благодарение на неговите железни нерви и чифт попове. Той извади тънка пура от дървената кутия, която икономката бе оставила за него на масата, подряза крайчето й и я запали. След няколко часа го очакваха в един от най-добрите клубове в Ню Йорк, където със сигурност щеше да има игра на покер с високи залози. Но преди това щеше да се наслади на прелестите на Дора.
Когато се облегна назад в стола си, видя погледа й, съсредоточен в белега, който обезобразяваше горната страна на дясната му длан — един от многото, които бе получил по време на войната, неизменно възбуждащи любовницата му.
— Мисля, че не чу и една дума от това, което казах тази вечер, Байрън — кокетно се усмихна Дора и облиза с език устните си.
Кейн знаеше, че жените го считат за красив, но проявяваше слаб интерес към външния си вид и не се гордееше с него. Начинът, по който изглеждаше лицето му не беше негова заслуга. Беше наследство от слабохарактерния му баща и майка, която разтваряше краката си за всеки, който я удостоеше с мимолетно внимание.
Бе на четиринадесет, когато за първи път забеляза погледите, които му хвърляха жените, и се наслаждаваше на вниманието им. Но сега, след дванадесет години, бе имал прекалено много жени и беше преситен от тях.
— Разбира се, че чух. Изтъкна ми стотици причини, поради които трябва да работя за баща ти.
— Той е много влиятелен човек.
— Вече си имам работа.
— Наистина Байрън, това едва ли е работа. Това е социална дейност.
Изгледа я с безразличен поглед.
— Грешиш. Хазартът е начин да изкарвам прехраната си.
— Но…
— Избирай: или отиваме горе, или те изпращам до вас. Не искам да те задържам прекалено дълго.
Тя скочи на мига и съвсем скоро бяха в леглото му. Докато стискаше пълните й, налети гърди в ръцете си, той се чудеше, защо това не му доставя познатото удоволствие.
— Направи така, че да ме заболи — прошепна тя. — Само мъничко.
Кейн бе уморен да наранява, уморен от болката, от която не можеше да избяга, въпреки че войната беше свършила, раните така и не зараснаха. Устата му се изкриви цинично.
— Всичко, което пожелае дамата.
По-късно, когато отново бе сам, облечен за вечеря, той се разхождаше из стаите на дома, спечелен с помощта на чифт попове. Нещо в обстановката му напомняше на жилището, в което се бе родил и израснал.
Беше на десет, когато майка му избяга и го остави с баща, обременен с дългове, в едно мрачно филаделфийско имение, което постепенно се рушеше от небрежност и липсата на пари. Три години по-късно, баща му умря и дамите от благотворителния комитет дойдоха, за да го отведат в сиропиталище. В същата нощ той избяга. Без да има ясна цел, само знаеше посоката. На Запад.
Следващите десет години изкара придвижвайки се от един град в друг, като се захващаше с различни неща: от пастир на говеда премина на работник, полагащ железопътни релси, и търсач на злато, докато не разбра, че може да намери повече скъпоценен метал на масата за карти, отколкото в реките. По онова време Западът бе нова земя, която се нуждаеше от образовани хора, но той не посмя да признае на никой, че може да чете.
Жените се влюбваха в красивия юноша, чиито изваяни черти и студени сиви очи обещаваха хиляди тайни и неизказани удоволствия. Но на нито една не се отдаде да разтопи леда, сковаващ душата му. При него липсваха нежните чувства, които се вкореняват от най-ранно детство и разцъфват в детето, познало любовта. Самият Кейн не знаеше, дали бяха мъртви завинаги или просто бе прекалено студен. Не знаеше и не искаше да разбере.
Когато войната избухна, за пръв път от дванадесет години той пресече Мисисипи в обратна посока и се записа в армията. Но не за да помогне да се запази Съюза, а защото бе човек, който ценеше свободата над всичко останало и ненавиждаше самата идея за робство. Присъедини се към упоритите войски на Грант6 и заслужи одобрението на генерала при щурмуването на форт Хенри. По времето, когато достигнаха Шайло, той вече бе член на щаба на Грант. Успя на два пъти да избегне смъртта: веднъж в битката при Виксбърг7, и четири месеца по-късно при Чатануга8, при атаката на Мисионари Ридж9, която отвори на войските на Шърман, пътя към морето.
Вестниците започнаха да пишат за Байрън Кейн, провъзгласявайки го за „Герой на Мисионари Ридж“ и възхваляваха неговата смелост и патриотизъм. След серия успешни набези на Кейн през вражеските линии, репортерите коментираха непрекъснато фразата на генерал Грант: „Предпочитам да загубя дясната си ръка, отколкото да загубя Байрън Кейн.“
6
Юлисис С. Грант (Ulysses S. Grant) 27 април 1822 — 23 юли 1885, е генерал от армията на Съюза по време на Гражданската война в САЩ и осемнадесети президент на САЩ (4 март 1869 — 4 март 1877) — Б.пр.
7
Обсадата на Виксбърг — (18 май — 4 юли 1863 г.) е едно от последните военни действия по време на Американската гражданска война. В серия от маневри, генерал Грант и съюзническата армия пресичат Мисисипи и притискат армията на Конфедерацията под ръководството на Генерал Джон С. Пембъртън в отбранителните линии около града-крепост Виксбърг, Мисисипи — Б.пр.
9
Битката при Мисионари Ридж се води на 25 ноември 1863 г., като част от кампанията при Чатануга по време на Американската гражданска война. След победата на Съюза в битката за Lookout Mountain, съюзническата армия под ръководството на генерал Грант напада армията на Конфедерацията в Мисионари Риндж, командвана от генерал Бракстън — Б.пр.