— Тогава какво правиш в конюшнята ми?
На това не можеше да отговори. Затърси някакво оправдание, за извинение.
— Аз… аз дойдох тук да търся… да търся… за работа във вашата конюшня. Не видях никой наоколо, затова влязох вътре, да изчакам някой да се появи. И съм заспал.
Кракът не помръдна.
— К-когато се събудих вече беше тъмно. Тогава чух гласове и се уплаших някой да не ме види и да си помисли, че се опитвам да нараня конете.
— Струва ми се, че този, който търси работа, има достатъчно ум, за да почука на задната врата.
За съжаление, тя споделяше неговото мнение.
— Срамежлив съм — каза тя.
Той се засмя и бавно вдигна крака си.
— Можеш да станеш. Но ще съжаляваш, ако се опиташ да избягаш, момче.
— Аз не съм… — Кит успя навреме да се спре. — Аз не съм мислил да бягам — поправи се тя и се изправи на крака. — Не съм направил нищо лошо.
— Предполагам, че трябва да проверим, нали?
Точно тогава луната излезе от облаците и Байрън престана да бъде неясна, зловеща сянка, а мъж от плът и кръв. Дъхът й спря. Той бе висок, широкоплещест и с тесни бедра. Въпреки че обикновено не обръщаше внимание на такива неща, неволно осъзна, че той е най-красивия мъж, когото бе виждала. Изпод отворената яка, закрепена с малки бутони, направени от оникс, на бялата му риза, висяха краищата на вратовръзка. Носеше черни панталони и стоеше свободно отпуснат, с ръка, леко опряна на бедрото. Между зъбите си, все още стискаше пура.
— Какво има там? — и той посочи с глава към стената, където все още лежеше вързопа.
— Нищо ваше.
— Покажи!
Кит искаше да му се противопостави, но като се взря в лицето му, реши да не рискува, затова издърпа вързопа от тревата и бързо го развърза.
— Дрехи за преобличане, том с есетата на мистър Емерсън, както и револвера на баща ми — тя не спомена за билета за влака, обратно до Чарлстън, мушнат между страниците на книгата. — Както виждате, няма нищо ваше.
— Какво разбира момче, като теб, от есетата на Емерсън?
— Аз съм му последовател.
Ъгълчетата на устните му леко потрепнаха.
— Имаш ли пари?
Тя се наведе над вързопа да го завърже.
— Разбира се, че имам. Мислите ли, че съм толкова глупав, че да дойда в чужд град без нито един цент?
— Колко?
— Десет долара — отвърна тя предизвикателно.
— Няма да изкараш дълго в Ню Йорк с тях — щеше да е още по-критичен, ако знаеше, че тя има само три долара и двадесет и осем цента.
— Нали ви казах, че се оглеждах за работа.
— Това го чух.
Само да не беше толкова огромен. Тя се ненавиждаше, че трябва да направи крачка назад.
— По-добре да си тръгвам сега.
— Знаеш, че влизането в чужда собственост е нарушение на закона. Може би ще те заведа в полицията.
Кит не обичаше да я притискат в ъгъла, затова вдигна смело брадичка.
— Изобщо не ме интересува какво ще направите. Така или иначе, не съм сторил нищо лошо.
Байрън кръстоса ръце пред гърдите си.
— От къде си, момче?
— От Мичиган.
Той избухна в смях и тя се обърка. Но после разбра грешката си и побърза да я оправи.
— Хванахте ме. Всъщност съм от Алабама, все пак загубихме войната и не е нужно да разгласявам това.
— Значи, по-добре да държиш устата си затворена — усмихна се той. — Не си ли прекалено млад да носиш оръжие?
— Не виждам защо. Знам как да го използвам.
— Обзалагам се, че е така — той я огледа по-внимателно. — Защо напусна дома си?
— Там няма повече работа.
— А твоите родители?
Кит повтори историята, разказана на уличния търговец. Когато свърши, Байрън изглеждаше замислен. С усилие на волята тя успя да си наложи, да не се наежи под погледа му.
— Моят помощник-коняр напусна миналата седмица. Искаш ли да работиш за мен?
— За вас? — едва промърмори тя.
— Точно така. Ще получаваш нареждания от моя управител, Магнус Оуен. Той не е с белоснежна кожа, така че, ако ще оскърби твоята южняшка гордост, по-добре ми кажи сега и да не губим повече време — когато тя не отговори, той продължи. — Можеш да спиш в конюшнята и да се храниш в кухнята. Заплатата е три долара на седмица.
Кит упорито риеше земята с върховете на износените си ботуши. Мислите й трескаво се въртяха из главата. Ако бе научила нещо днес, то бе, че нямаше да е така лесно да убие Байрън Кейн, особено сега, когато видя лицето й. Работата в конюшнята му щеше да я държи близо до него, но щеше да направи задачата й двойно по-опасна. Но кога ли опасностите я бяха притеснявали? Тя пъхна палци в колана на панталоните си.
— Петдесет цента отгоре янки и имате помощник-коняр.