— Възможно е.
— Така смятам и аз — отвърна Стреси. — Фактът, че майката с отварянето на портите получава смъртоносен удар, говори, че именно в този миг тя разкрива някаква злокобна истина.
— Точно така — потвърди помощникът, — разкрива някаква злокобна истина… Това напълно се покрива с моето съмнение, за което ви споменах преди малко…
— Иначе с нищо не може да се обясни покрусата на старицата — продължи Стреси. — Съкрушението на Дорунтина е обяснимо — смъртта на деветимата й братя, но майката? Но какво е това?
Стреси се спря.
— Какво е това? — повтори той. — Струва ми се, че чувам да оплакват.
Те не бяха далеч от къщата на Вранаите и погледнаха към пея.
— И на мене така ми се струва — каза помощникът.
— О, господи, да не е умряла старата? — обади се Стреси — Ама каква глупост направихме!
Той забърза нататък с още по-широки крачки. Ботушите му газеха, където завърнат из локвите и калта, като разпръскваха наоколо гнилите листа. Ама че глупост — мърмореше под носа си Стреси. Каква глупост!
— А може би не е тя — обади се помощникът. — Може би е Дорунтина.
— Какво? — почти извика Стреси и другият разбра, че мисълта за смъртта на младата жена беше недопустима за нахалника му.
До къщата на Госпожа Майката вървяха мълчешком. Високите тополи от двете страни на пътя отронваха последните си листа. Вече се чуваше съвсем ясно оплакването на жените.
Починала е — измърмори Стреси, — няма никакво съмнение.
— Вижте, дворът на къщата е почернял от хора.
— Какво е станало? — попита Стреси първия човек, който се зададе насреща им. — Какво се е случило?
— В дома на Госпожа Машата — отвърна той — и двете, и майката, и дъщерята, са издъхнали.
— Не е възможно!
Човекът повдигна рамене и продължи пътя си.
— Не е възможно! — повтори Стреси, без да забавя крачки. Слюнката в устата му бе пресъхнала, а небцето му горчеше като отрова.
Двете крила на голямата порта бяха широко разтворени. Те се озоваха в двора сред множеството хора, които слисани сновяха нагоре-надолу. Стреси отново попита едного и получи същия отговор. Отвътре се чуваха вайканията на оплаквачките. И майка, и дъщеря — си каза той изтръпнал. Иначе не можеше да се обясни това покъртително ридание на жените: Из пътя, докато приближаваха, той на няколко пъти си бе помислил: защо оплакват така една старица? В края на краищата дълго е живяла, дошло й е времето да се простих този свят. А то ето какво било.
Тълпата блъскаше Стреси от всички страни, но той нямаше желание да предприеме каквото и да било, сякаш бе загубил способността си да мисли трезво. Всъщност на идване на няколко пъти му мина през ум да не би да е умряла Дорунтина, но веднага отхвърляше тази мисъл. А за това, че може и двете да са издъхнали, изобщо не помисли. Дори в някои моменти му се струваше, че по-вероятна е смъртта на Дорунтина, тъй като пътувайки, както смятаха другите и самата тя твърдеше, на един кон с мъртвия до известна степен се бе докосвала до смъртта. Но това, да издъхнат и двете, умът му не можеше да го побере.
— Но как се е случило? — питаше той, без да се обръща към някого сред обезумялото множество от блъскащи се рамене и любопитни гласове. — Как се е случило?
Отговорът дойде от няколко страни едновременно.
— Отначало издъхнала Дорунтина, след това майката.
— Ах, значи първо е умряла Дорунтина!
— Да, господин капитан. Тя, клетата, първа издъхна. На Госпожа Майката не й оставаше нищо друго освен да затвори кръга на покойниците.
— Какво нещастие, какво нещастие! — обади се някой, присъединявайки се към останалите. — Свърши се с Вранаите. Свърши се с рода им.
Стреси зърна за миг помощника си, който като него се блъскаше сред тълпата. Сега тайната стана още по-загадъчна, помисли си Стреси. И майка, и дъщеря я отнесоха със себе си в гроба.
Той взе да си пробива път към вратата, за да влезе вътре. Свърши се с Вранаите — обади се пак нечий глас. Стреси повдигна глава, но погледът му несъзнателно, вместо на хората, се спря на стрехата, като че ли оттам идеше гласът, и дълго не можа да откъсне очи от издадените напред, почернели и разкривени от времето греди на широката стряха, които най-добре изразяваха нечуваното нещастие, сполетяло дома под този покрив.
Трета глава
За погребението на Госпожа Майката и Дорунтина започнаха да прииждат хора от четирите краища на княжеството. Изведнъж стана ясно, че това погребение ще се превърне в едно от онези събития, чиито причини никога не могат да се обяснят, събития, които се случваха от време на време като някаква необходимост, за да привлекат вниманието на всички. Всъщност интересът към това събитие се породи много по-рано, още в деня, когато стана известно завръщането на Дорунтина, а погребението, така да се каже, изкарваше на бял свят всичко, което се говореше или мислеше зад стените на къщите и се въртеше в главите на хората. Сега всичко това придобиваше форма и плът сред онази безконечна върволица от хора, която пътуваше с мулета, каруци или пеша към главното селище на областта.