Погребението щеше да стане в неделя. Телата на двете покойници бяха положени в големия, изоставен след смъртта на синовете, салон за гости. Под светлината на свещите старинните семейни гербове, окачените по стените оръжия и икони, както и лицата на покойните сякаш бяха потопени в сребро.
Край големите бронзови ковчези (старата стопанка бе оставила със специално писмо голяма сума за погребението си), сложени върху поставки с красива дърворезба, четири оплаквачки дирижираха оплакванията на жените. Плачът край бронзовите ковчези след двадесет часа от смъртта на Дорунтина и майка й вече беше по-сдържан, но в замяна на това по-затрогващ. От време на време според обичая оплаквачките нареждаха и в стихотворна форма. Редуваха се една след друга, а после подхващаха четирите заедно и пресъздаваха моменти от необикновеното събитие.
С развълнуван глас едната от тях разказваше за сватбата на Дорунтина и заминаването й надалеч. Другата още по-трогателно нареждаше за деветимата братя, които непосредствено след сватбата й загиват в неравен бой със заразената от чума вражеска войска. Третата продължаваше, като описваше мъката на старата им майка, която остава сам-самичка.
Нареждаше четвъртата оплаквачка с думите на покойната старица, която проклина сина си заради потъпканата клетва. След това подхващаше първата оплаквачка и разказваше за вдигането на прокълнатия син от гроба и препускането му през нощта към племената, където бе задомена сестра му.
нареждаше втората оплаквачка.
отвръщаше й третата оплаквачка с думите на мъртвия брат.
После започваха да се редуват четвъртата и първата оплаквачка и да разказват с думите на птиците-свидетели за пътуването на брата и сестрата на кон:
Третата подхващаше оплакването за пристигането им: в родния дом и за връщането на Костандин в гроба. Четвъртата оплаквачка завършваше как Дорунтина е потропала на портите с думите, че я е довел;брат и според дадената клетва и предаваше отговора; на майката отвътре:
След като завършваха разказа си, оплаквачките спираха, колкото да си поемат дъх, и отново започваха.
Думите, които придружаваха плача им, не бяха все едни и същи при всяко оплакване. Някои от тях се повтаряха, други се видоизменяха или изоставяха, за да бъдат заменени от нови. По време на оплакването им се случваше да минат мимоходом онази част от събитията, на която са се задържали по-дълго при предишното си оплакване, или да се задържат по-продължително на някой момент, на който в предходното не са оказали нужното внимание или изобщо са го прескочили. Така че се случваше в едно от оплакванията да отделят по-голямо внимание на встъплението — на онова време, когато сред големия род на Вранаите е царувало пълно щастие, на колебанията около сватбата на Дорунтина дали да я задомят толкова далеч и на обещанието на Костандин, че винаги ще довежда сестра си, щом майка им поиска. В следващото всичко това се споменаваше мимоходом и оплаквачките се спираха подробно на странното пътуване, като предаваха разговора между мъртвия брат и живата сестра. При третото им оплакване за всичко това се споменаваше набързо и се отделяше внимание на други подробности, като например молбите на Дорунтина пред брата да не я задомява толкова далеч и думите на Костандин към селските девойки на хорото (по време на сватбата й се вдига голям празник в селището), че „те са много красиви, но като погледне сестра си, остава равнодушен към хубостта им“.
Специално изпратените хора на Стреси записваха всички думи на оплаквачките и веднага му ги занасяха. Изправен край открехнатия прозорец, през който нахлуваше студеният северен вятър, Стреси гледаше втрещен падащите листа, после вземаше перото и започваше да подчертава отделни думи и цели редове.