Архиепископът веднага пристъпи към въпроса. Обърна се към Стреси, че е уведомен как в селището му някой си се е вдигнал преди две седмици от гроба. Стреси си пое дълбоко дъх. Ето за какво било — си каза наум. От всичките му предположения излезе онова, което най-малко допускаше. Това, което се е случило — продължи архиепископът, — е нещо нечувано и злото, което то причинява, е много по-голямо, отколкото може да се предположи. Само лекомислени хора могат с пренебрежение да отминат такива неща — повиши той глас. Стреси почувствува как се изчервява и понечи да му отговори, че никой не може да го обвини в подобно нещо, тъй като веднага е съобщил писмено в канцеларията на княза и е направил всичко възможно да изясни тайната около тази случка, но архиепископът сякаш прочете мислите му и продължи:
— Аз бях уведомен още в началото за случилото се и дадох необходимите разпореждания да се сложи край на тази история, но въпреки това, трябва да кажа, че никога не съм допускал тя така да се разпространи.
— Да, тя се разпространи повече, отколкото се очакваше — заговори за пръв път Стреси. И след като сам архиепископът признаваше, че не е очаквал подобни последствия, Стреси не сметна за необходимо да се оправдава.
— Предприех това тежко пътуване, за да разбера докъде се е стигнало и какъв е отзвукът от тази история — продължи архиепископът. — За съжаление се уверих, че шумът, който е вдигнала, е бедствен.
Стреси повдигна глава.
— За нищо друго не бих тръгнал в такова лошо време — подчерта архиепископът, без да сваля пронизващия си поглед от Стреси. — Сега разбирате ли какво значение отдава Светата църква на тази случка?
— Да, Ваше Преосвещенство — отвърна Стреси. — Кажете какво трябва да направя?
Архиепископът, изглежда, бе очаквал този въпрос по-късно, затова замълча за известно време, като че ли да преглътне онова, което вече бе излишно да каже. На Стреси му се стори, че той започна да нервничи.
— Да се потули случаят — отвърна архиепископът със съвсем спокоен глас, — да се погребе онази част от него, която е излишна, която не е истина, която е против църквата. Разбирате ли ме, капитане? Да се отрече възкръсването на човека, да се отхвърли, да се разобличи, да се забрани с помощта на всякакви средства.
— Разбрах, Ваше Преосвещенство.
— Трудно ли е?
— Несъмнено — отвърна Стреси. — Аз мога да затворя устата на някой измамник или клеветник, но как мога да спра хорските приказки? Това е извън моята власт и не е по силите ми, Ваше Преосвещенство.
Очите на архиепископа го измериха студено.
— На оплаквачките не мога да забраня да оплакват — продължи Стреси, — докато на дрънканиците…
— Оплаквачките можете да заставите да млъкнат — прекъсна го той, — а на хорските бръщолевици можете да измените насоката.
— По какъв начин? — попита спокойно Стреси.
Те се изгледаха продължително.
— Капитане — каза накрая архиепископът, — лична вие вярвате ли, че мъртвият може да се е вдигнал от гроба?
— Не, Ваше Преосвещенство.
На Стреси му се стори, че събеседникът му си пое дъх с облекчение. Как може да му мине през ум, че съм чак толкова глупав, та да повярвам в подобна безсмислица — си рече той.
— Следователно вие сте уверен, че някой е довел младата жена, за която става дума?
— Безспорно, Ваше Преосвещенство.
— Тогава докажете това — каза архиепископът — и оплаквачките сами ще изоставят половината от вайканията си, а бръщолевиците от само себе си ще променят насоката си.
— Постарах се, Ваше Преосвещенство — отвърна Стреси, — направих всичко възможно.
— И няма ли резултат?
— Почти никакъв. Има хора, които не вярват във възкръсването на мъртвия, но въпреки това те са малцина в сравнение с онези, които вярват в обратното.
— Тогава направете тези малцина да се превърнат в мнозинство.
— Направил съм всичко възможно, Ваше Преосвещенство.
— Трябва да се направи още, капитане. И това може да се постигне само по един начин — като се издири онзи измамник, прелъстител или авантюрист, който е довел младата жена. Да се намери на всяка цена. Земята да се преобърне, но да се намери. А ако не го откриете, ще го измислите.
— Да го измислим!
В погледите им премина някаква студенина.
— Трябва на всяка цена да се потвърди — каза архиепископът и пръв сведе очи. — Много неща отначало изглеждат невъзможни, а след това се вижда, че все нещо може да се направи.