Гласът на архиепископа бе изгубил предишната си звучност.
— Ще се постарая, Ваше Преосвещенство — отвърна Стреси.
Настъпи тягостно мълчание, едно от онези, при които ти се струва, че не знаеш къде да се денеш. Архиепископът, замислен, бе навел глава. Когато отново заговори, гласът му бе толкова различен, че Стреси неочаквано повдигна очи и го погледна. Сега гласът идеше от слабото тяло на събеседника му — мек и убедителен:
— Нека да говорим открито, капитане — и той дълбоко си пое дъх, преди да продължи. — Да говорим открито. Вярвам, че знаете какво голямо значение отдават в престолнината на такива неща. За всичко друго могат да ти простят в Константинопол, но за неща, свързани с основните догми на Светата църква, никому не прощават. Виждал съм по хиподрума да се влачат обезобразени императори, с избодени очи и отрязани езици само загдето са дръзнали да помислят, че могат да променят нещо в някоя от догмите на Църквата. Навярно си спомняте преди две години за разгорещените спорове около пола на ангелите, които за малко не завършиха с поголовно клане на населението в престолнината.
Стреси си спомняше нещо подобно, но съвсем смътно, тъй като не отдаваше значение на тези истерични психози, които от време на време избухваха в престолнината на империята.
— Особено сега — продължи архиепископът, — когато така са изострени отношенията между нашата и католическата църква. За подобна работа днес като нищо ти хвръква главата. Разбирате ли ме, капитане?
— Да — отвърна Стреси с несигурен глас. — Само не можах да разбера дали думата ви е за случката, за която току-що разговаряхме?
— Именно — рече архиепископът. Гласът му бе започнал да се засилва и да придобива предишната си звучност. — Именно за нея.
Стреси издържа погледа му, без да сведе очи.
— Говори се за излизането на човек от гроба — продължи архиепископът. — Става дума за едно възкръсване. Разбирате ли какво ще рече това, капитане?
— Излизането на някого от гроба — повтори Стреси. — Налудничав брътвеж.
— Не е толкова просто — прекъсна го архиепископът. — Това е едно нечувано богохулство! Едно свръхбогохулство!
— Да — потвърди Стреси, — в известен смисъл е така.
— Не само в известен смисъл, а изцяло — почти извика архиепископът. Гласът му напълно бе възвърнал предишната си суровост. И той така приближи глава до лицето на Стреси, че онзи, само благодарение на силната си воля, не отстъпи крачка назад. — До днес на този свят само един Исус Христос се е вдигнал от гроба, разбирате ли ме, капитане?
— Разбирам, Ваше Преосвещенство.
— Само той се е вдигнал след смъртта си, за да изпълни своята велика мисия. А този вашият мъртвец, Костандин или как там го наричаха, да не би да иска да подражава на Исус? Каква сила го е вдигнала от гроба и какво ще донесе той на човечеството?
Стреси не знаеше какво да отговори.
— Нищо! — извика архиепископът. — Съвършено нищо! Ето защо всичко това, отначало докрай, е една лъжа и богохулство. Това е едно предизвикателство срещу Светата църква и като всяко предизвикателство трябва безпощадно да се осъди.
Той замълча за известно време, за да даде възможност на Стреси да се съвземе след цялата тази словесна градушка.
— Изслушайте ме добре, капитане — продължи архиепископът и гласът му отново се смекчи. — Ако тази история не се потули още в самото начало, тя ще плъзне навсякъде и тогава ще бъде късно да й пресечем пътя. Ще бъде твърде късно, разбирате ли ме?
Следобед Стреси си тръгна от манастира. Конят вървеше бавно по широкия друм, както бавно се нижеха в мислите на капитана и отделните части от продължителния разговор с архиепископа. Утре отново трябва да се заловя с тази история от самото й начало — си каза. Всъщност той изобщо не бе и преставал да се занимава е нея, макар че освободи помощника си от всякакви други задължения, за да има възможност спокойно да прелисти архива на Госпожа Майката. Въпреки всичко, след като в седалището на княжеството бяха сериозно обезпокоени от тази случка, трябваше пак да започне отначало. Ще се наложи да изпрати друга разпоредба до всички странноприемници и наблюдателници край пътищата, а може би ще трябва да посочи и някакво възнаграждение за онзи, който помогне за разкриване следите на измамника. Няма да е зле да изпрати и някого до Бохемия, за да разбере на място какво знаят за заминаването на Дорунтина. Последната мисъл за известно време го оживи. Как не беше се сетил по-рано? Това трябваше да бъде едно от първите неща, които бе необходимо да направи веднага след случката. Но както и да е — успокои се той след малко. Има време.