Стреси повдигна глава, за да разбере какво ще е времето, но есенното небе бе забулено цялото в облаци. Само храсталаците край пътя от време на време потрепваха от студения вятър и това придаваше още по-голяма пустота на полето. На този свят само един Исус Христос се е вдигнал от гроба — повтори си Стреси думите на архиепископа. Хората смятаха, че го е сторил и Костандин. Думите на архиепископа за мъртвия бяха пълни с презрение, но доколкото му бе известно, и Костандин приживе не е изпитвал някаква особена почит към духовенството. Стреси лично не го познаваше, само помощникът му беше казал някои неща за личността на Костандин от прочетеното в семейния им архив. Ако се съди по писмата на старата госпожа, той е бил твърде своенравен човек. Харесвали му новите идеи и така страстно се залавял за тях, че докато не ги доведе докрай, не се отказвал. Такова било и отношението му по въпроса за женитбите. Той така категорично се противопоставял на женитбите в рамките на селището, че какъвто бил буен и необуздан в този си стремеж за сватосване с хора отдалеч, би могъл да стигне и накрай света. Както се виждаше и от писмата на старата госпожа, Костандин заявявал, че женитбите надалеч, които били привилегия само на царете и принцесите, трябвало да се превърнат в най-обикновено нещо за всички. Според него женитбите на далечно разстояние показвали силата и достойнството на един народ и той твърдял, че благородната арбърийска раса имала всички качества да устои на изпитанията и драмите, които могат да породят далечните разстояния.
И не само по отношение на женитбите, но и по много други въпроси Костандин имал свое мнение, съвсем различно от мнението на другите, та старата госпожа, заради тези негови възгледи, неведнъж е имала неприятности с доста авторитетни хора. В архива се намирали и две писма от областния епископ до Госпожа Майката, в които той й обръщал внимание за някои погрешни идеи на сина й и че на няколко пъти Костандин бил говорил наляво и надясно остри думи срещу Църквата. Имало и други, още по-значителни неща — бе споделил помощникът му, които щял да изложи подробно в доклада си, след като завърши с архива.
На Стреси не му направиха никакво особено впечатление тези страни от личността на Костандин навярно поради това, че и самият той не изпитваше кон знае какво уважение към Църквата. Но това беше всеобща черта на висшите чиновници от княжеството и си имаше своето обяснение. Непрекъснатите, още от незапомнени времена, борби между католическата и православната църква бяха разклатили твърде много устоите на вярата в Арбърийските княжества. Те се намираха на границата между двете църкви, така че бе съвсем естествено, поради различни причини, главно политически и икономически, да преминават ту към католическата, ту към източноправославната църква. Сега половината от населението бяха католици, а другата източноправославни и тъй като нещата все още не бяха изкристализирали, двете църкви се надяваха да си присвоят някоя и друга зона на влияние. Стреси бе убеден, че и самият княз не си блъскаше много главата с църковните работи. Сред най-близките му съюзници имаше принцове католици, така както и между враговете му — източноправославни. Всъщност само преди половин век княжеството прие източноправославната религия и Римската църква не губеше надежда отново да ги направи католици.
Стреси, както и повечето от висшите чиновници, се стараеше да не се бърка в работите на Църквата и никога не вземаше сериозно нейните заповеди. Навярно не би се и представил изобщо на архиепископа, тъй като можеше да намери някакъв предлог, но в последно време, за да не се изострят отношенията с Византия, князът бе изпратил специална разпоредба, в която нареждаше на всички функционери от княжеството да бъдат внимателни към Църквата. В разпоредбата се подчертаваше, че това е продиктувано от висши държавни интереси и всяко неспазване на наредбата ще се наказва най-строго.
Всичко това Стреси си припомни разпокъсано, без да отделя поглед от ширналото се мрачно поле. Октомврийският студ сякаш бе сковал целия простор. Изведнъж Стреси трепна. Зад един храст на няколко крачки от пътя той видя да белеят костите на някакъв кон. Личаха половината му ребра и гръбнакът, а черепът не се виждаше. О, господи — възкликна малко по-нататък Стреси. Човек би помислил, че това е неговият кон.
Той се загърна още по-плътно с пелерината си, като се мъчеше да заличи от мислите си гледката. Беше му някак тъжно, макар тази тъга да не го измъчваше. Чувството му се сливаше с пустотата на широкото поле, над което се усещаше приближаването на зимата. Каква сила те е накарала да се вдигнеш от гроба… какво искаше да донесеш?… — и Стреси сам се зачуди на този въпрос, който се изтръгна от гърдите му под формата на въздишка. Поклати глава, сякаш да се опомни, той, който иронично се подсмиваше на всички онези, дето бяха повярвали в това. Стреси горчиво се усмихна. Ама че неприятна история — си каза и пришпори коня. Какъв мрачен следобед — помисли след малко. Вече се здрачаваше и Стреси подкара коня в галоп. Из пътя до селището той се помъчи да освободи мислите си от всичко, което имаше връзка със случката. Когато пристигна, нощта се бе спуснала. Тук-таме съвсем слабо проблясваха светлините на къщите. Чуваше се кучешки лай ту по-наблизо, ту някъде далеч. Стреси не тръгна към дома си, а към главната улица. Дори и сам не знаеше защо направи така. След малко се озова пред дома на Госпожа Майката. Наоколо нямаше други къщи. Тъмнееше само равното място с големите дървета, които изглеждаха в мрака още по-високи. Усамотената запустяла къща чернееше и навяваше страх. Стреси приближи с коня до затворената порта, погледа известно време тъмните прозорци и след това обърна коня. Отдалечи се малко и отново спря. Беше точно сред дърветата. От портата лесно можеше да се забележи тук човек, дори и да няма луна. Нощта срещу 11 октомври горе-долу е била такава — без луна, само не толкова облачна. Точно на това място Дорунтина трябва да се е разделила с непознатия конник. Когато майка й е отворила портата, той се е отдалечавал, но възможно е старата да е видяла нещо още от прозореца. Нещо, което навярно й е причинило смъртоносния удар… Стреси се завъртя с коня на място. Какво ли бе открила старицата в полумрака? Може би, че онзи, който се отдалечава, е нейният мъртъв син? (Дорунтина още отвън й казва: „Доведе ме брат ми Костандин.“) Или обратното, че това не е нейният син и че дъщеря й я лъже. Твърде вероятно е, но това едва ли може толкова силно да я потресе. Или да предположим, че Дорунтина с непознатия при раздялата са се целунали за последен път сред мрака… Стига — си рече Стреси и с едно рязко движение извърна коня. В последния миг, докато се отдалечаваше, внезапно обърна глава като човек, който търси да улови в мрака погледа на някой, който го дебне, и още веднъж погледна към затворените порти.