— Най-накрая открих езика им — каза монахът, — говорят немски, смесен със славянски. Надявам се, че ще се разберем.
Стреси започна направо.
— Вие пристигнахте точно навреме — каза той. — Вярвам, че сте научили за случилото се с Дорунтина — съпругата на вашия братовчед. Това огорчи всички ни.
Лицата на чуждестранците изведнъж се натъжиха.
— Точно бях изпратил човек във вашия край, за да разбере истината за нейното заминаване оттам, когато вие пристигнахте — продължи Стреси. — Надявам се, че ще научим нещо от вас, така както и вие ще имате възможност да разберете някои неща. Смятам, че разкриването на истината еднакво интересува и двете страни.
Двамата чуждестранци поклатиха глави в знак на съгласие.
— Когато тръгнахме, ние не знаехме нищо — каза единият от тях. — Знаехме само, че съпругата на нашия братовчед Дорунтина неочаквано е заминала при малко странни обстоятелства с брат си Костандин.
Той спря, като изчака монаха да преведе думите му. Другият не откъсваше светлите си очи от тях.
— По пътя за насам — продължи първият, — много преди да стигнем тук, научихме, че жената на нашия братовчед наистина е пристигнала в дома на родителите си, но брат й Костандин, с когото казала, че тръгва, от три години вече не бил между живите.
— Да, точно така е — отвърна Стреси.
— Също из пътя научихме за смъртта на Дорунтина и на старата госпожа и ни стана много мъчно.
Чуждестранецът наведе очи. Настъпи мълчание и в това време Стреси направи знак на стопанина на странноприемницата и на двама-трима любопитни, които ги бяха наобиколили, да ги оставят насаме.
— Нямаш ли някое по-уединено кътче? — извика Стреси след стопанина.
— Има, господин капитан — отвърна той. — Тук отзад имам едно по-спокойно място. Елате с мене.
Те влязоха един след друг в малка стая и Стреси ги покани да седнат на ниските столчета с дърворезба.
— Ние тръгнахме с цел да изясним нейното заминаване — продължи единият от чуждестранците — тоест, от една страна, да се уверим, че тя действително е пристигнала в дома на родителите си, а от друга, да разберем истинската причина за нейното заминаване, възнамерява ли да се върне и други подобни неща, които от само себе си се подразбират при една такава постъпка.
Докато монахът превеждаше, чуждестранецът не сваляше очи от Стреси, за да разбере дали смисълът на думите му бе напълно ясен за него. — Защото едно такова внезапно заминаване, вие сам разбирате, дава повод за.
— Естествено — отвърна Стреси, — напълно ви разбирам.
— Но сега възникна и нещо съвсем друго — продължи гостът — мъртвият брат. Нашият братовчед, съпругът на Дорунтина, не знае нищо за това и вие разбирате, че тази загадка създава нови усложнения, След като братът на Дорунтина е починал преди три години, тогава кой я е довел?
— Именно — каза Стреси — този въпрос от дни наред си го задавам не само аз, но и много други хора.
Стреси понечи да продължи, но мисълта му изведнъж прекъсна. В съзнанието му изплуваха костите на коня, които така злокобно белееха онзи следобед сред пустото поле.
— Кой е видял конника? — попита Стреси.
— Къде? Какъв конник? — отвърнаха в един глас чуждестранците.
— Този, когото сте помислили за нейния брат, онзи, с когото е тръгнала Дорунтина?
— Ние не сме. Видели са го няколко жени, които са били на пътя, но отдалеч. Те казаха, че са забелязали конника край дома на нашия братовчед и видели Дорунтина, която бързо се качила на коня. Освен това тя бе оставила и бележка.
— Ах, да — спомни си Стреси. — Дорунтина ми каза. Вие видяхте ли тази бележка?
— Ние я носим — отвърна онзи, който говореше и преди малко.
— Значи бележката е у вас?
Стреси не можеше да повярва на ушите си, но междувременно гостът затърси в кожената си чанта, от която накрая наистина извади бележката. Стреси се наведе да я види.
— Нейният почерк — прошепна помощникът зад рамото на Стреси. — Много добре го познавам.
Капитанът бе впил очи в едрите букви, написани като от неопитна ръка. Думите бяха на чужд език. Последната бе по-бледа от останалите.
— Какво пише? — попита Стреси, като приближи още повече глава. Сред думите се разбираше само името на брат й, написано по съвсем различен начин — Cönstanthin. — Какво пише — попита отново Стреси.
— Тръгвам с моя брат Костандин — преведе монахът.