— Така ли? — отвърна тя и под блясъка на очите й страните й леко поруменяха от удоволствие.
— След пристигането на двамата братовчеди на мъжа й всичко се изясни — продължи той, докато сваляше пелерината си.
Като се настаняваше край огнището, на Стреси му се стори, че в дома им имаше известна оживеност. Едно от онези оживления, които повече се долавят чрез сетивата. Обикновените движения на съпругата му около приготвянето на обеда бяха по-чевръсти, потропването на съдовете по-шумно, дори и мирисът на ястието сякаш бе по-приятен. Докато жена му слагаше чиниите на масата, той долови в очите й някакъв блясък на признателност, който бързо заличаваше онази сдържана студенина, която изпълваше всичко с особено еднообразие през последните дни. После, по време на обеда, този блясък в очите й стана още по-нежен и красноречив, а когато станаха от масата и тя каза на децата веднага да отидат да си легнат, Стреси с охота, каквато рядко бе изпитвал в последно време, отиде в спалнята и зачака жена си. Тя влезе след малко с току-що сресани коси и той изведнъж разбра, че в бъдещите им дни покойната Дорунтина много пъти щеше да се намесва, за да им носи както сега плътски копнеж или обратното — временно охладняване един към друг.
След уталожване на страстта те дълго лежаха мълчаливи, като гледаха ту към дърворезбата на тавана, ту към прозореца с полуотворени дървени капаци, от който се виждаше част от мрачното небе на късната есен.
— Я виж един жерав — каза тя. — Аз мислех, че отдавна са отлетели.
— Случва се някой и да закъснее — отвърна той.
Кой знае защо, на Стреси му се стори, че прекъснатият още по време на обеда разговор за Дорунтина отново ще бъде подхванат. С едно леко движение, оправяйки кичур коси на слепоочието й, той закри погледа на съпругата си към небето, уверен, че по този начин ще избегне подновяването на разговора за покойната.
На следващия ден Стреси повика помощника си, за да се запознае с изводите, до които той бе стигнал след проучване архива на Вранаите. Помощникът му имаше същия смутен израз, дори на Стреси му се стори, че лицето му е още по-бледо от вчера.
— Както ви бях казал преди — започна той, — от обстойното проучване на архива аз стигнах до съвсем различен извод от онова, което се говори или предполага за загадъчната случка.
Не допусках, че един архив е в състояние да направи човек по-блед, отколкото след треска — помисли си Стреси.
— Дори обяснението, което ще дам за случката, е съвсем различно и от това, което вие мислите — продължи помощникът.
Стреси учудено повдигна вежди.
— Слушам те — каза той и почувствува как събеседникът му за миг се поколеба.
— Това не е някакво мое откритие, а една истина, до която се добрах, прехвърляйки лист по лист архива на Вранаите, особено разменените писма на старата госпожа с граф Топиа.
Помощникът отвори папката и извади оттам куп пожълтели от времето писма.
— И какво разбра от тези писма? — обади се Стреси с известно нетърпение.
Помощникът си пое дълбоко дъх.
— Старата госпожа често е писала писма на дългогодишния си приятел, в които споделя грижите си или други интимни семейни неща и се обръща за съвет към нето. Имала е навика да пази копие от писмата.
— Разбирам — каза Стреси. — Само, моля те, по-кратко.
— Да, ще се помъча — и той отново си пое дъх, като потри с ръка челото си.
— В някои писма, особено в едно от тях, твърде отдавнашно, Госпожа Майката споменава за някакво неестествено чувство на сина си Костандин към сестра му Дорунтина.
— Така ли? — възкликна Стреси. — И в какво се изразява това неестествено чувство, можеш ли да ми обясниш?
— Подробности в писмото липсват, но ако свържем това с други факти от по-късните писма и особено с отговора на граф Топиа, става ясно, че се отнася до склонност на Костандин към кръвосмешение…
— Я виж ти, я виж ти! — обади се Стреси.
Челото на помощника се бе покрило със ситни капки пот, но въпреки това той се престори, че не долавя иронията в думите на началника си и продължи.
— Наистина графът веднага е разбрал за какво става дума и в своя отговор — помощникът сложи едно писмо пред Стреси — й пише да не се тревожи, тъй като това били временни прояви, свързани с възрастта. Дори й посочва няколко подобни примера с негови познати семейства, като подчертава, че това често се случка в домове, където има една-единствена дъщеря. Ето какво пише по-нататък: „Изисква се само повече внимание и търпение, докато това малко неестествено, чувство отмине. Но както и да е, ще поговорим за това, когато се срещнем.“