Помощникът повдигна очи, за да види какво впечатление е направило писмото на началника му, но Стреси бе забил поглед в масата и нервно барабанеше с пръсти.
— По-късно в техните писма не се споменава нищо по този въпрос — продължи помощникът. — Изглежда, че както е предполагал граф Топиа, това болезнено чувство у брата към сестрата е отминало. Но година по-късно, в едно друго писмо, когато Дорунтина вече става на възраст за задомяване, старата госпожа се оплаква на графа, че Костандин ревнува сестра си от всеки, който поиска ръката й. Тази негова ревност станала причина да отпратят неколцина сватове — пише майката.
— Ами тя? — прекъсна го Стреси. — Дорунтина?
— Няма нито дума за нейното отношение към Костандин.
— И после?
— По-късно, когато старата госпожа съобщава на графа за сватовете от далечната страна, които са поискали Дорунтина, между другото му пише, че тя, както и повечето от синовете й, доста се двоумят поради твърде далечното разстояние и че за учудване на всички единствено Костандин посрещнал много възторжено това сватосване. В писмото си с пожелания по повод сватбата на Дорунтина графът пише на старата госпожа, че отношението на Костандин към това далечно задомяване на сестра му съвсем не е учудващо, а напротив, както вече сме разговаряли — пише тон — обяснимо е Костандин да се противопоставя на сватосването с познати хора и да одобрява за съпруг мъж отдалеч, непознат и по възможност чуждестранен, за да бъде колкото се може по-далеч от очите му. Добре че най-после стана това сватосване — продължава той, — дори и поради тази причина.
Помощникът порови известно време в папката, като търсеше нещо. Стреси бе забил поглед в земята.
Накрая ето и писмото, в което старата госпожа пише на графа за сватбата и между другото за спречкването, което става на нея.
— А, да, спречкването — обади се Стреси като разбуден от дрямка.
— Това, че спречкването не е направило впечатление на останалите или е сметнато за нещо най-обикновено в такива случаи, е станало по простата причина, че хората не са знаели обстоятелствата, за които споменах по-горе, докато Госпожа Майката съвсем правилно си обяснява поведението му. Като пише на графа как Костандин след венчавката в църквата приличал на обезумял и как при изпращането на сватбарите до главния път избутал младоженеца, който бил до булката, и му казал: „Тя е все още моя, разбираш ли, моя“, Госпожа Майката завършва писмото до стария си приятел, че слава богу, това били последните й тревоги по въпроса, който му бил известен от години. — Помощникът преглътна, уморен от продължителното говорене. — Това е всичко, което може да се разбере от писмата — продължи той. — В няколко от последните й писма, изпратени след нещастието, старицата говори за самотата си, оплаква се, че е останала сам-сама на света и че съжалява, загдето е задомила дъщеря си толкова далеч. Друго няма. Това е всичко.
Настъпи мълчание. Известно време се чуваше само как пръстите на Стреси барабанят по масата.
— И каква връзка има всичко това с нашия случай? Помощникът повдигна очи.
— Как да няма връзка — отвърна той. — Има, дори много тясна.
Стреси продължаваше да го гледа въпросително.
— Смятам, ще се съгласите с мене, че влечението на Костандин към кръвосмешение е неопровержимо.
— Не съм изненадан — рече Стреси, — това са неща, които се случват.
— Вярвам, че също така ще се съгласите и с изводите ми, че настояванията на Костандин да бъде задомена сестрата колкото се може по-надалеч показват неговата вътрешна борба да превъзмогне болезненото си чувство към нея. От една страна — съпруг, колкото се може по-далеч от очите му, а от друга колкото се може по-далеч от възможността за кръвосмешение.
— Ясно — обади се Стреси, — продължавай.
— Спречкването говори за последното му терзание, приживе.
— Приживе ли? — прекъсна го Стреси.
— Да — отвърна помощникът и несъзнателно повиши глас. — Защото аз съм убеден, че неудовлетвореното влечение към кръвосмешение е толкова силно чувство, че дори и смъртта не може да го заличи.
— Хъм! — възкликна Стреси.
— Това неудовлетворено влечение е нещо нетленно — продължи помощникът. — С далечното задомяване на сестра си Костандин е смятал, че ще се избави от него, но по-късно се вижда, че не само разстоянието, а дори и смъртта не може да го спаси.
— Продължавай — каза Стреси студено.
Помощникът се поколеба за миг. Озарените му от някаква вътрешна светлина очи настойчиво гледаха Стреси, сякаш искаха предварително разрешение за онова, което щеше да каже.