— Продължавай — повтори Стреси.
Помощникът все още се колебаеше.
— Да не би да искаш да кажеш, че чувството на неудовлетворено кръвосмешение е вдигнало мъртвия от гроба? — попита Стреси с леденостуден тон.
— Именно — само дето не извика другият. — Тяхното злокобно пътуване не е нищо друго, освен едно сватбено пътешествие.
— Стига! — извика Стреси. — Ти си полудял.
— Знаех, че няма да се съгласите с мене, но въпреки това моля да не ме обиждате.
— Ти съвсем си се побъркал — каза Стреси.
— Не съм се побъркал, господин началник. Вие сте висшестоящ и имате право да ме корите, да ме уволните от работа, дори да ме арестувате, но не и да ме обиждате. Аз… аз…
— Какво ти… ти…
— Аз съм убеден, че цялата тази история, дето си блъскаме главите да я разнищим, не е нищо друго, освен най-обикновен случай на кръвосмешение, защото иначе не могат да се обяснят постъпките на Костандин, а това, че настоявал да омъжи сестра си надалеч, понеже имал злокобни предчувствия и по този начин смятал, че ще я спаси от ударите на злото, извинете ме, е просто глупост. Костандин наистина е имал лоши предчувствия, но тези предчувствия се отнасят до самия него, това са опасенията му от кръвосмешението и той е искал да отстрани възможността, а не да избави сестра си от бог знае какво нещастие…
Помощникът говореше припряно, без да успее да си поеме дъх, сякаш се страхуваше, че няма да му дадат възможност да довърши.
— Но както вече казах, от кръвосмешението не може да го избави нито разстоянието, нито дори и смъртта. И така през една задушна нощ той се вдига от гроба, за да осъществи онова, за което е мечтал цял живот… Моля ви, не ме прекъсвайте, оставете ме да се изкажа… И се вдига той през онази топла октомврийска нощ, надгробният камък му става кон, възсяда го и тръгва да изпълни голямата мечта на своя живот… И така се сбъдва това злокобно сватбено пътуване, от странноприемница на странноприемница, както казахте вие, но не с живия, а с мъртвеца. Именно това открива ужасената майка, преди да отвори портата. Тя наистина вижда Дорунтина да се целува с някого в полумрака, но това не е любовник-прелъстител, както вие смятате, а мъртвият брат… Онова, от което старата госпожа се е страхувала цял живот, се е сбъднало. Това е ужасната истина, която майката разкрива, и тя я отвежда в гроба…
— Побъркан — рече Стреси, но този път съвсем тихо, сякаш повече на себе си. — Забранявам ти да говориш повече — продължи той спокойно.
Помощникът отвори уста, но Стреси изведнъж се изправи и като го приближи, извика в лицето му:
— Забранявам ти да говориш, разбра ли? Иначе още сега ще те арестувам, ясно ли е?
Помощникът не успя да довърши.
— Това, което имах да кажа, аз го казах — отвърна, като едва си поемаше дъх — сега ще ви убедя.
— Ти си болен. Ти си болен, нещастнико.
Стреси не сваляше очи от бледото, изпито от безсъние лице на помощника си и изведнъж му дожаля за него.
— Вината е моя, че те натоварих с този архив. Всичкото това четене за един непривикнал човек…
Помощникът го гледаше като в треска.
— Сега върви — каза Стреси с мек глас. — Почини си. Ти имаш нужда от спокойствие, чуваш ли? Казал си, каквото си казал, между нас ще си остане. Обещавам ти да го забравя, но при условие че и ти ще направиш същото, разбра ли? Върви сега.
Помощникът стана и излезе. Стреси проследи известно време с очи неговата поклащаща се походка с някаква застинала усмивка на лицето.
На всяка цена трябва да се намери онзи никаквец — си каза Стреси. Архиепископът беше прав. Час по-скоро трябва да се сложи край на тази история, иначе може да се случат нежелателни неща.
Стреси започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята. Трябваше да се засили контролът във всяко кътче на страната, да се раздвижат всички служби, като изоставят всякаква друга работа и се заловят само с издирването. Няма да оставя камък върху камък, докато не се разгадае загадката. Трябва да го открия час по-скоро, иначе тази история всички ни ще подлуди — си каза той.
Независимо от усилията на Стреси и подчинените му, както и на служителите на църквата, които всеки ден разясняваха на вярващите, че Дорунтина е доведена от прелъстител, броят на хората, които вярваха в това, бе твърде малък в сравнение с онези, които бяха убедени, че я е довел мъртвият.
Стреси сам се залови да проучи списъка на лицата, които от края на септември до 11 октомври бяха отсъствували от селището. От време на време в съзнанието му се промъкваше мисълта, че може би Дорунтина е доведена от някой от другарите на Костандин, за да изпълнят дадената от него клетва, но той начаса я отхвърляше като невероятна. Дори когато му изготвиха пълния списък на отсъствуващите и в него откри четирима от най-близките и предани другари на Костандин, и това не можа да го убеди. Не беше ли отсъствувал и той по служба именно през тези дни? Освен това другарите на Костандин имаха неопровержими доказателства — и четиримата по това време бяха участвували в Големите игри, които всяка година се провеждат в Северното княжество на Арбърия, като двама от тях показаха дори и наградите си.