— Ето го, ето го — зашушукаха наоколо хората, които вече бяха успели да се струпат.
Под трепкащата светлина на фенера можа да се види само част от лицето на завързания, което, кой знае защо, също бе изцапано с кал. Двама, от хората на Стреси поеха мъжа от придружаващите го, като го хванаха за раменете. Арестуваният не оказа никаква съпротива.
— Откарайте го в избата — нареди Стреси сдържано. — А вие какво ще правите? — обърна се той към униформения, който, както изглеждаше, оглавяваше малката група.
— Незабавно трябва да се връщаме.
— Ти ще тръгнеш ли с тях? — попита Стреси куриера.
— Да, господин капитан.
Стреси остана, докато колата потегли, след това се обърна, за да влезе в сградата. В последния миг се спря пред вратата. Сред полумрака се чувствуваше присъствието на хората. Отдалеч се зачу как някой тичаше насам.
— Няма какво да чакате повече — обърна се с мек глас Стреси. — По-добре идете да си легнете. Наша задача е да бодърствуваме, а на вас за какво ви е.
От полумрака не последва никакъв отговор. Светлината на фенера се плъзна за миг плахо по лицата, които се сториха на Стреси пребледнели и измъчени, след което ги обгърна мрак.
— Лека нощ — каза Стреси и влезе вътре, като тръгна след помощника, който му светеше с фенера, за да слезе в избата. Миризмата на влага стегна гърлото му. Изведнъж почувствува, че е твърде развълнуван.
Помощникът бутна желязната врата на избата и се отдръпна, за да влезе пръв Стреси. Арестуваният се бе отпуснал върху купчината слама, подпрял глава на белезниците. Когато усети присъствието му, повдигна глава. Стреси заоглежда лицето му, което, въпреки че бе изцапано с кал и имаше синини от удари, беше красиво. Несъзнателно той спря поглед на устните му, изприщени в единия край от треската и така необикновено чужди на белезниците, стражите и заповедите, което по-ясно от всичко говореше на Стреси, че пред него стои човекът, който бе имал любов с Дорунтина.
— Какъв си ти? — попита Стреси с леденостуден глас.
Очите на арестувания гледаха в краката на капитана. И те като устните му бяха съвсем безразлични към всичко наоколо. Точно очи на прелъстител — помисли си Стреси.
— Аз съм странствуващ търговец, господине — отвърна той — Амбулантен продавач на икони. Арестуваха ме тежко болен съвсем безпричинно. И ще се оплача.
Говореше завалено, но без грешки албански език. Изглежда, го бе научил за нуждите на своята работа, ако наистина беше продавач на икони.
— Защо те арестуваха?
— Заради някаква жена, която нито познавам, нито изобщо съм виждал. За някаква си Дорунтина. Бил съм пътувал на един кон с нея и съм я довел отдалеч и още какви ли не глупости.
— Наистина пътувал ли си с някаква жена или да бъда по-точен, да си довеждал някаква жена отдалеч? — попита Стреси.
— Не съм, господин началник. Поне от няколко години насам не съм пътувал с никаква жена.
— А преди един месец?
— Не, изобщо.
— Помисли си добре — каза Стреси.
— Няма какво да мисля — отвърна с ясен глас завързаният. — Много съжалявам, че и вие се присъединявате към останалите, господин началник. Аз съм почтен човек. Арестуваха ме, когато умирах, проснат край пътя. Това е нечовешко. Да дойдеш на себе си след тежка болест и вместо да намериш помощ и грижи, да се озовеш в белезници. Това е просто безумие!
— Аз не съм луд — отвърна Стреси — и вярвам, че ще ти се отдаде възможност да се убедиш в това.
— Но всичко, което вършите, е безумие — продължи вързаният със същия висок глас. — Поне да имаше някакво съществено обвинение, да кажете например, че съм ограбил или убил някого. Вие ме обвинявате, че съм пътувал с някаква жена на кон, като че ли това е престъпление. Съжалявам, че не го потвърдих още в самото начало, че всички да останат доволни. Наистина да бях казал, че съм пътувал с една жена на кон. И какво после? Има ли нещо лошо в това? Но аз съм честен човек и не го направих, защото не съм научен да лъжа. Аз ще се оплача за това, където трябва. Дори и на вашия княз. Ако се наложи, и още по-горе, чак в Константинопол.
Стреси го погледна изпитателно. Вързаният издържа погледа му.
— Въпреки всичко аз ще повторя същите въпроси, макар да ти се струват безсмислени — каза Стреси. — И това ще е за последен път, затова добре размисли, преди да отговориш. Да си довеждал млада жена на име Дорунтина Вранай от Бохемия или някое друго далечно място дотук?
— Не съм — отговори категорично арестуваният.
Тогава тежко ти — каза Стреси, без да го погледне. — Започнете мъченията — обърна се той към другите.