Всички очакваха големия събор, на който щеше да се изясни най-подробно цялата тази история. Говореше се, че на него щели да дойдат не само от съседните на Арбърия княжества, но и от всички останали. Някои казваха, че и самият княз щял да присъствува. Други шушукаха, че на събора щели да дойдат и висши духовници чак от Византия, дори неколцина твърдяха, че може да пристигне и самият патриарх.
За разлика от това, което досега се мислеше, работата била отишла много по-далеч. Вестта стигнала чак в Константинопол до седалището на Светата православна църква, а там за такива неща никога не прощават. Разтревожени били висшите духовници, дори разправят, че научил и самият император и прекарал една безсънна нощ. Нещата били много по-заплетени отколкото изглеждало на пръв поглед. Работата не била само в това дали се е появил, или не някакъв призрак, или е плъзнала измислица от подобен род, защото за такива неща религията винаги е наказвала и ще наказва с изгаряне на кладата. В случая ставало дума за нещо много по-голямо, нещо, което разклащало основите, да пази бог, на православната църква. Ставало дума за появяването на „нов Христос“. Ах, божичко, говори по-тихо. За нов Христос, разбираш ли, тъй като до днес само един Исус Христос се е вдигнал от гроба и с приказките около тази наша история се вършело непростим грях. Твърденията, че уж е възкръснал и друг, означавали, че се е появил още един Христос, а ако днес приемеш, че някой друг е сторил това, което е могъл да направи само Исус, утре трябва да се съгласиш, че този някой е негов съперник, да пази бог.
Не случайно враждебно настроеният към нас Рим е наострил уши и слухти да чуе как ще завърши тази история. Сигурно католическите монаси са раздули тези приказки за възкръсването на Костандин, за да нанесат по този начин смъртоносен удар на православната църква, като я обвинят, с появяването на двама Христосовци, в грубо нарушение на религията. Работата е отишла толкова далеч, че става дума за световна война между двете църкви. Дори се говори, че измамникът, който е довел Дорунтина, не е нищо друго, а шпионин на римската църква, натоварен с тази мисия. Други отиваха още по-далеч — разправяха, че и самата Дорунтина е попаднала в примката на католиците и се е съгласила да им служи. Всемогъщи боже, какво чуваме — възкликваха хората. Ето каква била работата. Но византийската православна църква, която за подобни потъпквания на вярата не бе пощадила нито патриарси, нито императори, най-сетне е хванала края на тази заплетена история и скоро ще изясни всичко. Враговете й ще останат с пръст в устата.
Така говореха повечето хора. Другите само продължително поклащаха глави, не че бяха на друго мнение от останалите, а защото се съмняваха да не би тези слухове за вдигането на Костандин от гроба да са нещо повече от интриги и съперничество между двете главни, религии в света и да се отнасят до някакво мистериозно брожение, каквито от време на време се появяваха, за да всеят смут и да угнетяват човешките души, да ги карат да загубят равновесието си, да се стъписат и така объркани и заслепени, да се устремяват в мислите си към задгробния живот и да искат да надникнат отвъд смъртта, тъй като животът и смъртта според тях непрекъснато се редуват и вечно съпътствуват човека. В живота постоянно нещо отмира, така както, от друга страна, мъртвото дава начало на нов живот, затова така безконечно се редуват живот и смърт… Стига — казваха първите, — размътихте ни главите с тези ваши размишления, не можете ли да говорите по-ясно? Тогава другите се мъчеха да кажат всичко това по-просто, но понеже говореха бързо, тъй като чувствуваха, че здравият им разум пак ще се замъгли и останалите няма да ги разберат, несъзнателно отново започваха да мъдруват. След като вдигането на Костандин от гроба нямаше нищо общо с тях, нито с мъртвите, нито с Църквата, и тази лъжа се раздухваше само в душите на хората, изглежда, дълбоко у тях бе пламнал бесът да започнат да смесват живота и смъртта, така както от време на време ги обхващаше някоя всеобща лудост. И така това желание, породило се тук у едного, там у другиго, като върлуваща епидемия зарази всички и се превърна в един неудържим стремеж да се наредят като на всеобща оргия живи и мъртви, да пази бог. Но плиткоумни, каквито бяха, хората не можеха да си представят към какво ужасно нещо се втурваха. Наистина всички копнеят да видят поне веднъж близките си покойници, и то съвсем за малко, но това им желание винаги е било смътно (нещо ме възпираше да го прегърна — беше казала Дорунтина). Само за миг си представете да вземат да дойдат и да седнат сред нас мъртвите, тогава ще видите какъв ужас ще настане. Понякога не можеш приказката си да разбереш с някой деветдесетгодишен, та камо ли със столетници и много по-стари от тях. Така че и за Костандин и за когото и да било друг мъртвец, ако искате да оживее, то желаете това само за известно време (ти върви, аз имам малко работа в църквата), защото на мъртвеца там му е мястото, неговият живот е в гроба. Разправяха, че едно време живите и мъртвите живеели заедно, смесено хора и призраци, дори се случвало и да се женят помежду си, като раждали деца, някакви получовеци-полупризраци, но това било по време на дивачеството, което няма да се върне.