— А сега давам думата на капитан Стреси — завърши архиепископът, — който бе натоварен е разследването на случая, за да изнесе подробен доклад. Той ще обясни едно по едно и точка по точка как е била измислена тази гнусна лъжа, кой се крие зад мнимия мъртвец, който уж се е вдигнал от гроба, каква е истината за пътуването на сестрата с мъртвия брат, какво се е случило по-късно и как бе разкрито всичко.
Всеобщо шушукане заглуши последните му думи точно когато Стреси се надигна от мястото си и се запъти към ораторската трибуна.
Той повдигна глава, изгледа безбройното множество и зачака да настъпи тишина. Първите няколко изречения произнесе с глас, който му се стори съвсем тих, но след това колкото по-голяма ставаше тишината, толкова по-ясно зазвучаха думите му. Той изложи последователно онова, което се бе случило през нощта срещу 11 октомври и след това се спря на пристигането на Дорунтина, на твърдението й, че е дошла с мъртвия си брат, говори за съмненията си да не би да има пръст в тази история някой прелъстител, който е измамил Дорунтина, че може би тя бе излъгала майка си и самия него чрез скроената от двамата — от Дорунтина и странния пътник — лъжа. После спомена за предположенията си за някое отдавнашно кръвно отмъщение към семейството, разчистване на стари сметки или въпрос, свързан със завещание. След това той разказа за взетите мерки за разкриване на истината, за основното проучване на архива на Вранаите, за извършения контрол по странноприемници и гранични места, както и за провала на всичките им усилия да открият нещо в тази мистериозна случка. После Стреси се спря на плъзването на първоначалните слухове, на вайканията на оплаквачките и на съмненията си, че може би междувременно Дорунтина е полудяла и това пътуване с мъртвия брат не е нищо друго, а плод на болна фантазия. Но пристигнаха родствениците на мъжа й — продължи той — и потвърдиха, че тя наистина е заминала и че очевидци са видели конника, с когото е тръгнала. След това Стреси разказа за новите мерки, които той и другите служители от княжеството са били принудени да вземат, за да се изясни и сложи край на тази мистерия, мерки, които накрая са довели до залавянето на измамника, на този, който бе играл ролята на мъртвия брат, в странноприемницата „Двамата Робертовци“ в съседното графство. Лично аз разпитвах този човек, който отначало отрече да е познавал Дорунтина. Отрече всичко и едва когато заповядах да го подложат на изтезание, каза истината. Ето каква е тя според неговите думи. И Стреси продължи с разказа на заловения. В думите му се чувствуваше известно облекчение. Изглежда, че и всички, които го слушаха, изпитваха нужда тази тежка и злокобна до този момент история да се освежи като от лек ветрец е разказа за любовното приключение на скитника. Шушуканията на вълни-на вълни преминаваха отвъд стените на манастира и стигаха до орниците, така както и тишината, и трескавата възбуда на хората, и ужасът, който изпитаха, преливаха извън двора.
— Това потвърди той — каза Стреси, като повиши глас. После спря за миг, докато се възобнови предишната тишина. — Това потвърди заловеният — продължи Стреси. — Беше полунощ…
Тишината започна да се въдворява, но шушуканията, които идеха от последните редици и особено отвън, все още не стихваха.
— Беше полунощ, когато той завърши своя разказ и тогава аз… — Стреси направи още една пауза, докато настъпи пълна тишина. — Тогава аз, за учудване на помощника ми, заповядах отново да подложат заловения на изтезание.