В очите на Стреси заиграха жълтеникави пламъчета. Той погледна за миг слисаните хора, навъсените лица на високопоставените и отвори уста да продължи едва тогава, когато му се стори, че е извлякъл от тази огромна тълпа последните запаси на търпението й.
— Аз го подложих на изтезание, защото се усъмних в достоверността на разказа му.
На Стреси му се стори, че усеща нещо като слаб трус въпреки мълчанието, което продължаваше да цари както и преди малко. Започвай — си рече той изтръпнал. — Сега е моментът да разрушиш всичко.
— Седем дни подред той изтърпя мъченията и на осмия потвърди истината. Призна, че всичко, което е казал досега, е било лъжа.
Земетръсът, чийто трус Стреси пръв бе усетил, наистина настъпи, защото последва и боботенето, след което се чу и сподавен тътнеж с известно закъснение, разбира се, но твърде силен, както бучи при всяко земетресение. Несъзнателно той отправи поглед надясно, после наляво, нататък, откъдето очакваше викове и крясъци, но наоколо все още бе тихо, само изумените лица бяха притъмнели като черен облак.
— Всичко било отначало докрай лъжа — продължи Стреси учуден, че все още никой не го прекъсваше. — Този човек изобщо не е познавал Дорунтина, никога не е разговарял с нея, нито е пътувал, нито е имал любов с нея, нито я е довеждал през онази нощ срещу 11 октомври в дома й. На този човек му е било платено, за да потвърди тази лъжа.
Стреси повдигна глава в очакване на нещо, без да знае и сам точно какво.
— Да, платили са му — продължи, — както и сам той потвърди, платили са му хора, чиито имена тук няма да спомена.
Стреси отново направи кратка пауза. Настъпилото мълчание наоколо повече му приличаше на униние.
— Отначало той изигра блестящо ролята си, когато отрече, че познава Дорунтина, а още по-блестящо след това, като потвърди, че той я е довел — продължи Стреси. — Но както обикновено се случва, и най-обиграните измамници могат да се провалят от някои дребни неща й него именно една дреболия го издаде. Този измамник, мнимият спътник на Дорунтина…
— Тогава кой е довел тази жена? — изкрещя от мястото си архиепископът. — Мъртвият ли?
Стреси извърна глава нататък.
— Кой е довел Дорунтина ли? Аз ще отговоря и на това, след като съм се нагърбил с тази работа. Имайте търпение, Ваше Сиятелство. И вие, благородници.
Стреси си пое дълбоко дъх. Стори му се, че въздухът наоколо сякаш се раздвижи, тъй като и стотици други гърди поеха едновременно с него дъх. Погледът му отново бавно се плъзна от препълнения двор Към скамейките под навеса и по стъпалата, където стояха стражите с кръстосани на гърдите ръце.
— Знаех, че ще се зададе този въпрос — заговори Стреси — затова сериозно се подготвих да отговоря и на него — и той — пак замълча. — Да, много сериозно се готвих. Моето подробно проучване току-що приключи, папката ми е пълна и аз съм убеден в това, което ще кажа. Готов съм да отговоря на този въпрос, уважаеми присъствуващи, именно на въпроса кой доведе Дорунтина! — Стреси отново спря за миг, като се огледа наоколо, сякаш да отправи истината към хората първо с погледа си, а след това да я изрече. — Дорунтина я доведе Костандин.
Стреси се напрегна, за да посрещне присмеха и думите: „Но вие от два месеца ни убеждавате в противното“, подигравките, крясъците и виковете, но людското множество мълчеше като занемяло.
— Дорунтина я доведе Костандин — повтори Стреси, сякаш се страхуваше, че може да не са го чули. Но мълчанието продължаваше, макар да не беше чак толкова необходимо в случая. Всичко това е прекалено уморително — помисли си той хладнокръвно и така дълбоко пое въздух, че почувствува болка в гърдите, след което продължи:
— Аз ще обясня всичко, както вече обещах, уважаеми присъствуващи, и на вас, господа благородници, само имайте търпение да ме изслушате докрай. — Дано запазя мисълта си все така ясна и задълбочена — си каза Стреси. — Сега засега не ми е нужно нищо друго.
— Вярвам, че всички знаете, а ако не, то сте научили, когато сте тръгвали за насам или при пристигането си тук, за необикновената сватба на Дорунтина Вранай, сватба, която стана причина за тази история. Надявам се да сте чули за това далечно сватосване и за задомяването на такова далечно разстояние, което първо не би станало, ако Костандин — един от братята на невестата, не бе дал беса на майката, че ще доведе Дорунтина, щом потрябва, било за радост или за беда. Вие знаете, че наскоро след това злото сполетя Арбърия и Вранаите, но Дорунтина никой не я доведе, защото Костандин, който бе дал беса, вече не беше между живите. Навярно сте чули и за проклятието на Госпожа Майката, отправено към сина й, който потъпка бесата, и знаете, че само три седмици след това проклятие. Дорунтина най-сетне се завърна в родния си дом. Затова заявих и заявявам още веднъж, че Дорунтина не я е довел никой друг, а брат й Костандин, дадената от него дума, неговата беса. Не може да има и няма никакво друго обяснение за това пътуване. Не е важно дали мъртвият се е вдигнал, или не от гроба, за да изпълни обещанието си, няма значение кой е бил конникът и какъв кон е яздил през онази тъмна нощ, когато е тръгнал, чии ръце са държали юздите, чии нозе са били на стремето и по чии коси се е напластявал прахът от пътя. Всеки от нас има своя дял в това пътуване, защото бесата на Костандин, която доведе Дорунтина, е поникнала тук сред нас. Ето защо, за да бъда по-точен, бих казал, че Дорунтина я доведохме всички ние — аз, вие, мъртвите, който почиват край църквата — и Стреси преглътна. — Още не съм завършил, уважаеми присъствуващи. Бих желал да разкажа, особено на поканените отдалеч, каква е тази свръхсила, която е в състояние да надвие и законите на смъртта.